Как да отгледаме четящо дете

Как да отгледаме четящо дете

Не, не се подвеждайте по заглавието. Четиригодишната Карина не чете „Война и Мир“ и Шекспир в оригинал. Този текст е за любовта към книгите – а четенето идва именно с нея.

Покрай възпитанието на двете деца със съпруга ми непрекъснато обсъждаме какво трябва да им дадем, на какво да ги научим, за да станат любознателни, самостоятелни, дисциплинирани. Твърдото ни убеждение е, че любовта към книгите и четенето е в основата на успеха не само в училище, но и в живота. Когато четенето е любимо и чакано занимание, а не досада и задължение, и ученето е по-лесно, а учебникът не изисква непрекъснат надзор от родител. И не само това – книгите развиват въображението, общата култура, речника, разширяват мирогледа.

Мнозина ще кажат – това е ген. Аз бих отговорила – възпитание е. В теорията за гена също има доза истина – и тя е в това, че децата на четящи родители четат. Но не заради наследените алели, а заради личния пример, който виждат у дома.

В търсене на отговора какво трябва да правим (и да не правим), за да помогнем на децата си да открият любовта към книгите, изчетох много материали по темата, „интервюирах“ родители, които за мен са успешни примери в това отношение, вгледах се в практиките, които работят вкъщи. И тук се опитах да събера наученото.

Спецални благодарности на всички родители, които споделиха своята гледна точка по темата, докато пишех този материал. Бях решила да цитирам, но всъщност толкова се натрупваха едни и същи препоръки, макар представяни по различен начин, толкова нещата се сляха и с това което у дома се стараем да правим, че стана невъзможно да отделя своите от чуждите размишления. А всеки би могъл да добави и своята точка в задължителния списък 😊.

Кога да започнем с четенето?

Отговорът е – от детството на родителите 😊. Няма такова нещо като „твърде малък“ за книги. Редица изследвания има вече и по темата за вътреутробното развитие и как четенето и слушането на музика по време на бременността помага на бебчето в корема. Но сега няма да се спирам на това.

В първите месеци след раждането зрението на бебетата все още не е достатъчно развито и фокусното разстояние е по-малко. В този период просто можем да четем на глас любимите си романи. Изследванията показват, че колкото по-голям е потокът от думи, които бебето чува още от новородено, толкова по-добре се повлиява неговото езиково развитие. Понеже на мен ми беше странно да чета Ъруин Шоу с интонация на Баба Меца, и тогава прелиствах детски приказки. Препрочитах някои любими български народни приказки и историите на Вилхелм Хауф, в които съм влюбена от дете.

Да четем на бебето

Щом започне бебчето да разглежда играчките, хората около себе си и изобщо да проявява интерес към околния свят, време е за неговите книжки – с твърди страници, с гумени страници, изборът пазара има голям. В тази възраст е важна интонацията и римуваната реч, която гради усещането за език и ритъм.

През третото тримесечие вече бебчетата разпознават своето обкръжение, играчки и предмети от ежедневието. Книжките тогава са освен за четене и за показване – кой е това, какво прави, какви звуци издава. Не се притеснявайте, че бебето бързо губи интерес или е по-ентусиазирано да „опита“ книжката, вместо да я гледа. Това също е част от „комуникацията“ с печатното слово.

Може да четете и отстрани, докато бебето прави съвсем различно нещо – самото присъствие на книгата, на четящия на глас възбужда интереса и любопитството и за по-нататък. Виждам го и в момента по сина ми (на 9 месеца). Уж е зает с друга игра в съседния край на стаята, но щом се настаня с книга и започна, веднага се ослушва и пристига да четем заедно.

След годинката до към 2 продължава да доминира интересът към образите за сметка на текста. Ако детето самó разглежда книжка в тази възраст, просто бързо ще прелиства, нетърпеливо за следващата картинка. Когато Кари беше на 2, повече преразказвах, а не четях дословно, за да мога с показване, интонация и имитация да задържам повече и повече вниманието й върху страниците. На около 3 години вече тя имаше интереса и търпението да слуша текстовете – и то до степен, в която историите се научаваха почти наизуст и тя също „четеше“ на своите приятели-играчки.

Към днешна дата, на 4 години, Карина има завидна библиотека и фонотека. Все още предпочита книжки с картинки, но четем и адаптирани романи и литературни разработки по класически музикални произведения.

Да уважаваме избора на детето

Карина "чете"

Ако детето иска да препрочитате една и съща книжка 100 пъти, нека така да бъде. Четенето трябва да е приятно занимание, а не спуснато задължение. Така че трябва да оставим то самó да избере какво да четете. Напълно нормално и често срещано е да търси все една и съща история и да иска да я слуша безброй пъти, докато я запамети изцяло. Но за да има интерес и към други, нови истории, този интерес трябва да бъде разпалван – с достъп до още и още книги.

Добър вариант са историите-поредици, с един и същ герой в различни ситуации. Щом на детето му стане любим този герой, с радост ще иска да разбере и за други негови приключения. Кари, например, обожава книжките на белгийската серия “Martine”. Освен че текстовете са разкошни, с добре подрбани думи и изрази и богат речник, илюстрациите са много красиви и нежни.

Също така у децата бързо се заражда колекционерската страст. Не е нужно тя да е обвързана само със събиране на стикита, нали 😊. Поредиците от едно издателство, които оформят своеобразна приказна колекция, са също отличен способ за провокиране на интереса към нови книги. И тук говорим не само книгите с приказки и разкази, но има и чудесни поредици енциклопедии за деца.

Друг начин да привлека вниманието към дадена книга е като първо я разкажа без четене. Особено когато става въпрос за любими истории от моето детство – разказвам какво съм чела като малка, кои са били любимите ми герои. А после заедно ги откриваме и прочитаме.

Все още нямам личен опит с четящо дете, което самó подбира своето четиво, но препоръката на опитните родители е да не се намесваме агресивно в избора и да не съдим, дори и изборът на четиво да не ни се нрави. Ние ще сме винаги там, за да предлагаме качествено съдържание и да насочваме вниманието към един или друг автор или тема, но е необходимо и да оставяме свободата на малкия читател сам да изгради своя вкус и интереси. Ако всичко му се „спуска“ отгоре, това повече звучи като задължителния училищен списък за лятото – а всички си спомняме с колко досада го изпълнявахме.

Удоволствие от споделеното четене

Племенниците ми бяха малки. Една вечер се случи аз да ги приспивам и надълго и нашироко разказах историята за спящата красавица, с допълнителни описания и детайли, с преправяне на гласа и всички прийоми на театралното и художествено изкуство. Толкова бяха впечатлени, че на сутринта смъмриха майка си, че съкращава историите. А тя смъмри мен, че й отварям допълнителна работа 😊.

Четене за лека нощ

Ако всеки път бързаме да приключим с четенето, защото сме уморени или имаме куп задачи, това веднага ще се усети от детето и времето няма да е асоциирано с положителни емоции и пълноценни преживявания. Когато четем на детето, по-добре да даваме всичко от себе си да прекараме хубаво заедно, то да усеща, че и за нас е приятно.

Децата често прекъсват четенето, за да зададат въпрос, да направят вметка, понякога изобщо не по темата. Вместо да се дразним, трябва да приемем това като част от комуникацията с книгата и за книгата. А може пък историята да не завладява достатъчно интереса на детето и затова то да се разсейва – ако е така, може да му помогнем с въпроси от наша страна, които да провокират размисли и внимание.

Не само четене, но и говорене за книгите и героите

Времето за четене не бива да е единственото време за общуване със и за книгите. Хубаво е да използваме различни игри и ситуации от ежедневието, за да обсъдим даден герой, неговите преживявания и емоции, да ги сравним с тези на детето, да му задаваме въпроси, свързани с историята.

За най-малките разказите за костенурчето Франклин, например, са много подходящи в това отношение. Те пресъздават точно ситуации от живота и проблеми, с които се сблъскват малките човечета – страх от гръмотевична буря, появата на бебе в семейството, конфликти с приятели и т.н. Обсъждането на прочетения разказ може да помогне и на нас, родителите, да разберем по-добре как детето преживява сходни ситуации и да му помогнем.

Бих препоръчала и една по-различна „книжка“ – Пътуваща луна (изд. Carrot). Това е образователна кутия с 16 разказа с отворен финал, в които детето е насърчено да вземе активно участие и да предложи решение на проблема или затруднението, в което е попаднал героят. Не само четене и не само говорене „за“ книгата, но говорене „във“ книгата, което развива творческото мислене и емоционалната интелигентност на детето.

При вече четящи деца интересът към книгата, която детето е харесало, валидира неговия избор и свободна воля. Вероятно голяма част от книгите на тийнейджъра ще ни се струват странни, но трябва да се постараем да разберем какво детето ни е открило в тях, какво му харесва и защо – това би ни помогнало и да го насочим към литература, която считаме за по-„стойностна“.

Кари и Мечо Пух

Лека нощ, книжчице

Чувала съм родители да казват, че предпочитат да не предлагат книжки вечер в леглото, защото провокират куп въпроси и разсънват, вместо да приспиват. Да, и при нас това не е форма на приспиване – книгите се изчитат от кора до кора и тогава гасим и затваряме очи.

И през деня четем, но вечер в леглото – това си е специален ритуал. Къщата е притихнала, светлината е приглушена, детето е много по-съсредоточено да „влезе“ в историята, да разсъди над случките на героите, да открие своите преживявания и емоции в прочетеното.

Четене по пижами

Вечерният ни ритуал с Кари включва няколко книжки – според това колко късно е станало. Една или няколко избира тя, една предлагаме аз или баща й, като обикновено гледаме да е нещо ново и различно, за да насърчим интереса й. В четенето също се редуваме – тя също иска да ни почете, като това се изразява в преразказ (почти дословно) на историята.

Освен за „Лека нощ“, уикендите използваме книжките и за „Добро утро“. Това е нашият начин да задържим ранобудното дете още малко в топлото легло. Правим го не съвсем безкористно. Тайната ни надежда е, че един ден ще се събудим в 10 и ще установим, че децата вече повече от час си четат кротко в леглото, без да търсят никого от нас с баща им 😊. А докато дойде този паметен ден, на нас ни остава с много грижа да си поливаме и торим „зрънцето“.

Четене през целия ден, достъп до книги навсякъде и по всяко време

Не бива да има такова нещо като „час за книги“. Или пък те да са само за сладък сън. Четене трябва да предлагаме на детето през целия ден и в разнообразни ситуации. При по-малките деца това работи и като трик за забавяне на темпото и уравновесяване на емоциите.

Често родителите взимат таблет при излизане навън на вечеря с децата. Или пък оборудват автомобила с екран, за да е спокойно пътуването. Може да замените цялото това екранно време с книжки, карти със задачи, аудио приказки.

Пишейки това, бързам да уточня, че все още предпочитаме да съчетаваме дълго пътуване със следобедния сън на Карина (а вече и на Мити). А когато е будна в колата, слушаме музика или аудио приказки. За по-„кратките“ пътувания в града (разбирайте между 30 и 60 мин. в задръстване) пък използваме да си обсъдим деня. Когато обаче има книга или списание на задната седалка, първата й работа е да се захване с четивото.

Приказките на Братя Грим

„Ооо, книжка в ресторанта, абсурд. Нищо не ангажира вниманието толкова дълго, както телефонът.“ Да, ще продължава да е така, ако винаги прибягваме към него. Интересът към книгите се „отглежда“ и изисква грижи, но пък накрая плодовете си заслужават 😊.

Един от ценните съвети, които получих от „интервюираните“ родители, беше книги да има навсякъде „под ръка“. В различните стаи в къщата, в автомобила, в раницата… Като заек от шапката 😊.

Вкъщи имаме голяма библиотека в дневната, Кари в своята стая има доволно количество рафтове с нейните книги – всичко напълно достъпно за ръста й. Направих бърза реорганизация – подредих някои нейни неща и в нашата библиотека, сложих по нещо за разкош в спалнята, на масата в кухнята, за да прелистим на закуска… Всичко беше моментално забелязано и оценено. При това успях да провокирам интерес към книги, които преди това подминаваше.

Достъпът до семейната библиотека с книги, дискове и албуми е не по-малко важен. Децата инстинктивно от малки обичат реда и правилата, така че по-добре да не се тревожим толкова за цялостта на сбирките, а да възпитаваме внимание към книгите и изобщо вещите в дома.

„Не“ на екраните

В съвременния свят екраните са навсякъде около нас. Огромна част от професии днес и професиите на бъдещето са свързани с дигиталната реалност. Няма как да избягаме от това, а и не е необходимо. За добро или лошо, децата ни от малки интуитивно се справят в пъти по-добре от нашето поколение с всички нови електронни джаджи и приложения.

Когато обаче става въпрос за развитие на речта и възприятията, паметта и концентрацията, умението за учене и т.н., екраните много пречат. Когато става въпрос за деца в предучилищна възраст, стоенето пред екрана може доста да навреди. Малките деца нямат нужда от екранно време. Ама никакво. Знаем си го – таблетите, телефоните и телевизорът са време за нас, възрастните.

Сигурно всички сме чували мантрата „Ама много е полезно Baby TV, детето научи английски от филмчетата“. Не мога и не мога да приема този довод. Какъв точно речников запас трупа от Тинки-Уинки или от фъфлещия Доналд Дък? Да, със сигурност заучава някоя дума и фраза и със сигурност става по-бързо от офлайн заниманията по чужд език – това прави визуалната стимулация. Но тя прави и много други лоши неща. Така че ако искаме английски – по-добре е да говорим на детето, да му четем английски книжки, да слушаме английски песнички (не от Youtube, а на уредбата вкъщи), да използваме флаш-карти, да го запишем на курс, да идем на почивка в чужбина… Но, моля ви, бъдете искрени и не оправдавайте клипчетата на таблета с ученето на език.

Кари чете на брат си

Много съм щастлива, че Кари все още не знае за съществуването на детски канали, а повечето герои от филмчета познава от тортите на приятелчетата си в градината, а не от екрана. Всъщност детските канали за мен са опасни не само заради неконтролираното съдържание на анимации с безсмислен сюжет, но също толкова и заради купищата реклами на ненужни играчки.

Ние си правим детско кино през уикенда и гледаме пълнометражни детски филми. Интересно за мен, за да има желание да гледа някое филмче, Кари първо държи да се е запознала с историята от книжка – да сме я чели и препрочитали десетки пъти, да е задала един куп въпроси. Ако й предложа филмче, чийто сюжет не сме „разучили“ предварително, или отказва, или вниманието й към него е кратко.

Визуалната стимулация между другото не означава само детски тв канали и клипове на телефона и таблета. Изобщо светещият екран като фон вечер вкъщи не е препоръчителен. Почти всеки от нас има вредния навик – прибере се след работа и пусне телевизора. После прави куп други неща, но телевизорът продължава да жужи отзад. Вероятно не си даваме сметка, но това непрекъснато присъствие на екрана у дома влияе на детето и неговата концентрация, отразява се върху качеството на общуването и на времето заедно.

Не на наградите и наказанията за четене

Да възнаградим прочетена книга от училищния списък с допълнително време на таблета е все едно да сме на диета и след цял ден лишения да възнаградим волята си с огромно парче шоколадова торта…

Тук е тънката линия – интересът към книгите трябва да се поощрява, подкрепя, адмирира, но четенето не бива да се превръща в обект на търговия. „Не“ на екранното време, новата играчка или лакомство за усилието да четеш. Стремежът ни като родители трябва да бъде да направим четенето естествена част от ежедневието, която няма нужда нито от награди, нито от наказания.

Да продължаваме да четем, дори и на вече четящи деца

Кари все още не може да чете, така че този съвет тепърва ми предстои да изпробвам. Получих го от родител, чиито две деца са пристрастени към книгите. Обяснението е следното. При децата до определена възраст речниковият запас се трупа предимно чрез слушане. Слуховото и зрителното възприятие на текста по различен начин подпомагат обогатяването на езика и развитието на асоциативното мислене. Разбира се, с уговорката, че детето трябва да го иска и трябва да му се четат неща, към които то проявява интерес – иначе става като жуженето на телевизора.

Има и още една причина, която психолозите изтъкват в полза на четенето на четящо дете. Когато детете е малко, четенето с мама и тате е специално време заедно. Ако отказваме да му четем, само защото то вече може и самó, все едно му отказваме това специално време. Новото умение, което уж трябва да е нещо прекрасно и да отваря още нови възможности, сякаш бързо затръшва вратата на детството. Трябва ли да е така?

Абонаменти за детски издания

Като малки със сестра ми бяхме абонирани за списание „Славейче“. С такова нетърпение си чакахме месечния брой, че в един момент решихме и ние да издаваме списание. С илюстрации, задачи, гатанки, стихчета… Както се казва – направено един път! Буквално. Тиражът беше… единичен – все пак всичко беше изработено на ръка 😊.

Разказвам това, за да илюстрирам какво може да значи за децата личният абонамент. Да, в нашето детство достъпът до детски издания и книги не беше така улеснен и масов. Но целият огромен информационен поток днес също затруднява (по различен начин) родителите в търсене на качествено съдържание.

В пощенската кутия да откриеш любимо четиво вместо сметки би донесло радост и усещане за важност на детето. Вкъщи харесваме Бърборино (изд. Фют), NG Kids (на National Geographic) и… Good Food, няма как без него 😊.

Заедно в библиотеката и в книжарницата

Срам ме е да си призная, но в библиотека не съм стъпвала от студентските си години. Тогава все трябваше да се ровим из специализирана литература и стари източници – сега просто влизам в книжарницата и купувам това, което търся. Библиотеката обаче дава малко по-различно преживяване от покупката на книга, тя учи на отношение към книгата. Взимаш нещо, което не е твое, трябва да го пазиш в добро състояние, да имаш дисциплината да прочетеш и върнеш в определен срок… Все полезни навици.

Кари в книжарница

Много ясно си спомням моя първи картон в библиотеката на читалището в родното ми място. Още не бях ученичка и не беше позволено да взимам книги, затова всичко се трупаше на името на сестра ми. В един момент библиотекарката се смили и направи изключение. Имах свой собствен картон! С моето име! Представете си колко вълнуващ момент е било за мен, щом още си спомням дори първата книга, вписана в този картон – „Новите приключения на семейството на татко Барба“.

Книжарниците са другото място, където често трябва да ходим с децата си. Днес магазините за книги са си цяло преживяване. Уикендите в немалко книжарници организират куклен театър, има кафене или удобни кресла да поседнеш сред томовете… Спокойно човек може да си се рови един час сред дискове, книги и албуми. И докато за много други прищевки на децата си все казваме „Не може“, препоръката е: никога „Не“ на желанието у детето за покупка на книга. Ако поредната кукла или балон е излишно харчене на пари, то на книгите може да гледате като инвестиция.

If you want to raise a reader, be a reader. Или примерът на родителите

Децата на четящи родители обичат да четат. Това е аксиома. Моето обяснение не е свързано с генетиката, а с копирането и подражанието. Често сме чували „Агресията ражда агресия“. Ами същото е и с много други неща – ние, родителите, сме първият модел на подражание и нашето поведение, характер и интереси обуславят до голяма степен развитието на децата ни, особено в годините до училищна възраст.

Карина не се е запалила по готвенето от въздуха, а защото всеки ден вижда, че аз правя нещо в кухнята и изпитвам удоволствие от това. От малка има афинитет и към музиката – заради баща си меломан. Същото е и с четенето. Ако сте заключили всички книги в шкафа, за да не ги скъсат децата, или пък вие самите нямате интерес към четенето, по-трудно ще предадете искрица на малките.

Да не се лъжем, с малки деца четенето „за себе си“ е трудно. Крадем си време докато спят, докато са при бабите, на градина и т.н. Ценно време, което не бива да се изпуска. Но все време, в което децата не присъстват.

Карина е вече на 4 години, има си своите самостоятелни дейности, макар че все още твърде честичко предпочита да участваме в нейните игри и занимания. Преди беше почти невъзможно да ме остави да си чета и тя да прави нещо друго. Постепенно виждам, че това става все по-приложимо. Ако започна да чета, тя или пристига при мен с един наръч нейни книги, или си измисля своя тиха игра – пъзел, мозайка, рисуване и т.н. Е, не винаги – много често ме моли да оставя моята книга, за да почета на нея. Но и това за мен е червена точка, щом пак четем 😊.

Опитвала съм се и вечер след ритуала ни за четене да останем на нощна лампа, за да почета моята книга, докато тя заспи. Резултатът – не заспива. Решава, че докато аз чета, тя може да свърши това-онова, да поразгледа още някоя книга… Мечтая си за момента, когато и тя ще чете, така че вечер всяка от нас ще може да се „приспи“ със своите страници.


Това е моят списък с Dos and Don’ts. През следващите години веорятно често ще се връщам към него, за да допълня по нещо ново 😊. А ще се радвам да получа отзиви и с вашите успешни практики.

Ако искате да виждате и следващите ни публикации и рецепти, последвайте ни във Facebook и в Instagram.

– Имаме време за една бърза приказка.- Не, не, искам бавна! 😂 А какви са вашите ритуали за сладки сънища? #нитоденбезчетене

Публикувахте от The Little Chef в Понеделник, 9 септември 2019 г.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*