Мароко

Пътеводител: Лицата на Мароко

Мароко е страна на контрасти. Пристигаш на лъскаво модерно летище, а само след няма и час в старата медина в Маракеш те посрещат разказвачи на приказки, змиеукротители, пазители на стари занаяти, стока, теглена от магарета. След модерни градове с големи булеварди, молове и скъпи хотели виждаш затънтени села с кирпичени къщи и кални улици. Оазиси от зеленина и вода и море от пясък. Високи вечно зелени планини и каменисти пущинаци. Козари в берберски одежди и холивудски кино площадки. Страната на аргана и на розата, на фурмите и на ябълките….

По принцип не харесвам организираните екскурзии. Винаги съм ги разглеждала откъм отрицателната страна на ограниченото лично време и индивидуални интереси. В Мароко обаче определено това е начинът за пътуване. Българската агенция, която избрахме, беше Welcome Travel, а посрещащата агенция, с която те работят, Andalu Travel. За 8 дни прекосихме страната, видяхме и научихме страшно много и се чувствахме спокойно и сигурно.

Като цяло има два вида програми за организирани екскурзии в Мароко – едните обикалят големите градове, другите отделят време и за пустинята за сметка на някой друг пропуснат град. Ние избрахме втория вариант. Да, не видяхме прочутата джамия в Казабланка и не се снимахме из уличките на синия град Шефшауен. Но градовете малко или много си приличат, носят общия дух на страната. А пустинята… Това е несравнимо приключение, което не се забравя.

За Мароко знаех малко – от примамливите екзотични снимки на пътешественици, от брошурите на тур операторите и препоръките в туристическите справочници. Благодарение на нашия фантастичен гид Мишо Иванов стигнахме много по-далеч от това да посетим мястото. Той ни помогна да опознаем различните лица на Мароко, срещна ни с живи истории и съдби, постара се да ни „преподаде“ история на страната, на религиите, на изкуството, така че очите ни да са подготвени за гледките, които виждаме.

Мишо Иванов
Мишо Иванов

Мишо Иванов е сладкодумен разказвач на приказки. Дори дългите преходи от едно населено място до друго за нас бяха част от любопитната туристическа програма заради неговите интересни разкази за бита и културата, за религията, за управлението, за историята, за икономиката… И всичко това преплетено с много притчи, лични спомени, препратки към различни философски и духовни течения. В началото на нашето пътуване, насред старата медина в Маракеш, той ни се представи така: „Аз съм вашият плетач на кошници. Всеки ден ще оплитам нова кошница за всеки от вас, ще добавям нов щрих в образа на Мароко. С какво ще напълните тази кошница, зависи от всеки един. Надявам се да ви предам духа на Мароко, да усетите ритъма, да почувствате хората, да ги разберете. И да си тръгнете с частица от тази магия в сърцето си…“ Да, магията се случи 😊.

Маракеш. Градините Менара, Джамията Кутубия, Дворецът Баия, Старата медина, Градините на Мажорел.

Маракеш, известен още като „Червеният град“ заради преобладаващо керемидения цвят на сградите, е древната столица на Мароко, четвъртит по големина град в страната след Казабланка, Рабат и Фес. Създаден през 1062 г., оттук са преминавали керваните със стока, за да прекосят след това Атласките планини на юг. Тук берберският бит и култура се смесват с европейския стил, дошъл от Средиземноморието и основно от влиянието на Франция и Испания през времето на протекторатите.

Първата точка от дневната ни програма беше Градината Менара. Представлява голямо изкуствено езеро, обградено от огромна площ палмови и маслинови насаждения. В началото на деня, когато слънцето е все още ниско и се плъзга нежно по повърхността на водата, този голям басейн прилича на огледало, в което планината бърза да се огледа. Тук през XII век са изградени първите канали за напояване и снабдяване с вода от подземни реки и валежи в Атласките планини. Всъщност градината е създадена впоследвствие – за да ползва напоителната система от езерото.

Градините Менара
Градините Менара, Маракеш
Кутубия, Маракеш
Джамията Кутубия, Маракеш

Няколко трудни за пресичане светофара по-нататък е джамията Кутубия. Минарето на Кутубия много наподобява кулата на катедралата „Дева Мария де ла Седе“ в Севиля и това не е случайно. Всъщност катедралата е построена на мястото на бивша джамия, която от своя страна ползва за прототип именно архитектурата на Кутубия. Има забрана в Маракеш да се строи по-висока сграда от минарето на тази джамия. На върха му блестят четири сфери, като според преданието първоначално са били три, а сферата, поставена най-високо, е добавена по-късно. Тя била направена от накитите на съпругата на емир Якуб ал Мансур, която ги дарила, за да изкупи греха си, че е изпила чаша вода по време на рамазана.

Близо до Кутубия е площад Джама Ел-Фна – сърцето на старата медина. Оттук плъзват улички, ръкави и разклонения, които се гонят, преплитат и разделят, оформяйки паяжина от магазинчета, работилници, гостилници, площадчета… И цялата тази паяжина, натежала от търговци, претъпкани със стока сергии, глъч и блъскащи се една в друга миризми на плодове, кожа, прясно заклани животни, арганови мазила, подправки.

Оттук започва пазаренето. В моловете, супермаркетите, бензиностанциите, хотелите цените са фиксирани. В старата медината обаче няма да видите нито един етикет. Това винаги ме е изморявало и дори ме е отказвало да пазарувам. Не знаеш реалната цена на нищо, а за да си купиш дори нещо дребно, се налага да изразходиш поне четвърт час в уговорки с продавача… Но това е част от тяхната култура и традиция, а в днешно време и част от начина да припечелят повече от заблудени или нетърпеливи туристи. Така че, въоръжете се с желязно хладнокръвие и помнете – няма никакъв начин да надцакате продавача 😊. Затова вместо да мислите за неговата цена и с удовлетворение да смятате колко от нея сте смъкнали, концентрирайте се върху вашата цена и колко вие сте склонни да дадете.

  • Старата медина в Маракеш
  • Маракеш, медината
  • Старата медина в Маракеш
  • Маракеш, Старата медина
  • Маракеш
  • Маракеш, Старата медина

Тук ще ви предлагат марокански шафран и арганово олио на всеки ъгъл. Не се подлъгвайте по изгодни оферти – и двата продукта струват скъпо, така че ниската цена означава фалшификат. Най-добре е да пазарувате от сертифицирани аптеки, които могат да представят документи за продаваните от тях кулинарни и фармацевтични продукти.

Мароко е сред топ 10 производители на най-скъпата подправка в света. Шафранът се извлича от тичинките на лилавия минзухар и за да се получи 1 гр готов шафран, е необходимо да се обработят (предимно на ръка) около 150 цветя. Ако ви предлагат евтин арган пък, то със сигурност е примесен с други масла. Аргановото дърво расте на две места в света – Мароко и Мексико, като в африканската държава има над 8000 кв.км арганови гори. „Златното масло“ се добива от костилките в плода на това дърво и има широка употреба в козметичната промишленост. В Мароко се използва и в кулинарията като заместител на зехтина (само че внимавайте – арганът за готвене и за красота се обработва по различен начин).

Дворецът Баия
Градината на Двореца Баия

Следващата спирка беше Дворецът Баия. Наричат го Дворецът на красавиците, в превод означава „брилянтна, красива“. Построен е през 1880 г. от великия везир Сиди Муса в чест на неговата любимка и за да бъде дом на харема му с 4 съпруги и 24 наложници. Арабските мозайки и дърворезба в двореца създават наистина приказна атмосфера. Всичко е правено на ръка, а мозайката е редена късче по късче – неслучайно този занаят се е учел с години. Зад семплата фасада, зад лабиринтите от стаи и коридори посетителите попадат в красива вътрешна градина с характерните за мароканския риад фонтани в центъра.

Само на няколко преки от старата медина се открива нов Маракеш, напълно различен. Със скъпи хотели, лъскави заведения, молове. Тук се намира и най-добрият градски хотел в света за 2018 г. и най-добрият спа хотел в страната – La Mamounia.

В новата част е и ботаническата градина Jardin Majorelle. Вълшебно място! Не беше включена в общата програма на екскурзията, но определено я поставям в задължителния списък за Маракеш. Това е бил домът на френския художник Жак Мажорел, заселил се в Маракеш през 20-те години на ХХ век. След смъртта му вилата и градината са доста занемарени, докато през 1980 г. не стават собственост на дизайнера Ив Сен Лоран и отново не възвръщат блясъка си. Тук може да видите над 300 екзотични растения, разположени около алеи, фонтани и беседки, оформящи приказна игра на цветове и форми. Своеобразен център на ботаническата градина е синята вила, в която някога е живеел художникът. След смъртта на Ив Сен Лоран през 2008 г. пепелта му е разпръсната над градината.

  • Градините на Мажорел
  • Градините на Мажорел
  • Градините на Мажорел
  • Градините на Мажорел

В случай че разполагате с повече време, други любопитни места в Маракеш са Саадитските гробници и двореца Ел Бади.

Ако искате да усетите екзотиката на страната, но без да се откъсвате от модерността и лукса, спрете дотук. Полет до Маракеш и няколко дни в града в скъп хотел или лъскав риад ще ви харесат. Пътуването на юг към Сахара е пътуване назад във времето, пътуване към другите лица на Мароко.

***

След Маракеш се отправихме на юг, през високия Атлас в посока Сахара. Дълго пътуване, което обаче беше изпълнено с разкошни гледки и интересни спирки. Тук трябва да отбележа колко впечатлени бяхме от качеството на пътищата в цяло Мароко. В малките селца може и да няма нито една павирана улица, но магистралите и междуселищните пътища бяха в перфектно състояние, а в градовете не видяхме нито една дупка. Жалко е, че се впечатляваме от нещо, което трябва да е напълно естествено, но уви…

Пътят през планината на юг е път през контрастите на Мароко. Тръгнахме от модерния и жужащ Маракеш, от зеленината по северния склон на планината, издигнахме се по криволичещи пътища, обградени от иглолистни дървета, за да преминем през високите хребети с ниска растителност и сняг. Спускането от другата страна на Атлас и навлизането в по-южните територии все повече ни подготвяше за близката среща с пустинята.

  • Из Атласките планини
  • Из Атласките планини
  • Атласките планини

Малките селца едва се забелязват по склоновете, тъй като къщите се сливат с цвета на почвата. Всичко е от кал, кирпич и камъни, извадени от оклността. В миналото този тип строителство е служело за защита – жилищата са „камуфлирани“ срещу нежелани гости и нападатели. Къщите навсякъде са с малки прозорчета, с капандури, тераси няма никъде. Типично за архитектурата в мюсюлманския свят е външната обраност и сдържаност. Да се скрие от зли очи, да се съхрани от чуждото. На пръв поглед е трудно дори да разбереш дали постройката е обитаема, дали е къща или пък някакъв склад… Особено когато говорим за малките селца с измазани с кал и полуразрошени от времето сгради.

На общия пейзаж от ниски постройки, слети с цвета на земята, винаги ярко контрастираха сгради с цветни огради, обширни дворове и пъстри рисунки по стените. Това бяха местните училища. В Мароко образованието е задължително до 13-годишна възраст. Неграмотността е голям проблем в кралството и правителството е създало различни програми и стимули за задържане на децата в системата на образованието. Липсва обаче надеждна официална статистика за резултатите от тези програми и нивото на грамотност. Това, което се вижда с невъоръжено око, са отлични университети и колежи за богатите и лесно изпадане от системата за бедните, принудени да се заловят отрано със семейния занаят. През прозореца на автобуса гледах малките дечица, тичащи с раници и яхнали колелета по калните улици. Представях си моите деца. И благодарях наум, че сме имали късмета да се родим в бяла държава в мирно време…

  • Мароко
  • Мароко
  • Мароко
  • Оазисите в Атласките планини
  • Мароко

Уарзазат и Аит-Бен-Хадду

Следващата ни спирка е Уарзазат, известен още като Вратата на пустинята. Градът с над 70 000 жители, в който всеки втори се е снимал като статист в поне една холивудска продукция. И всички тези „актьори“ могат да се закълнат, че познават лично Брад Пит и Пенелопе Круз. Тук са заснети сцени от филми като „Лорънс Арабски“, „Небесно царство“, „Принцът на Персия“ и много други. И, разбира се, една от туристическите атракции тук е Музеят на киното, където посетителите могат да видят декори от тези и много други холивудски продукции, минали през студията в Мароко. Срещу кино музея се намира друга известна забележителност в града – касбата на Тауриртите.

Тук е мястото да споделя един трейлър, който заснехме на шега по време на пътуването си в Мароко. Трейлър за филм без филм… Това е нещо като дъвка с косъм без дъвка 😊. Племенниците ми бяха инсталирали някаква програмка на телефона на баща си, с която си монтират клипчета и ние я използвахме, за да им покажем какво можем 😊. На финала на пътуването вече всички от групата знаеха и се вълнуваха за нашия трейлър, мнозина участваха зад кадър в заснемането, за което им благодарим!

На 30 км от Уарзазат се намира ксарът Аит-Бен-Хадду. Това укрепено селище е било част от пътя на керваните между Маракеш и Сахара. По-късно постепенно упада, а жителите се преселват на десния бряг в по-модерни къщи. Днес, заради типичната мароканска глинена архитектура, Аит-Бен-Хадду е естествен ориенталски декор за редица кино продукции. Из малките улички на пирамидално разположеното селище наистина се чувстваш като част от древна история. Един съвет – ако искате хубави снимки тук, облечете се в ярки цветове, контрастиращи на пясъчния пейзаж – ярко синьо, зелено, червено.

  • Змиеукротител в Мароко
  • Аит-Бен-Хадду
  • Аит-Бен-Хадду
  • Аит-Бен-Хадду
  • Аит-Бен-Хадду
  • Аит-Бен-Хадду
  • Змиеукротител в Мароко
  • Аит-Бен-Хадду

Каньонът Тодра

Този впечатляващ природен феномен се намира в Източната част на Атласките планини. Ледените води на река Тодра са издълбали пролом, като на места скалите са на разстояние около 10 метра една от друга и се извисяват на над 160 метра височина. По отвесните стени често могат да се забележат катерачи. Районът е красив и за пешеходци, които искат да се полюбуват на ждрелото.

Тук срещнахме Любо от племето Аит Муму. Момиче с пленителни очи и тъжна съдба. Тя е от онези деца, които не играят безгрижно, а се грижат за козите на племето. Не ходят на училище, а чакат автобусите с туристи, за да просят. Нейната история, разказана от нашия гид Мишо Иванов, може да прочетете тук.

  • Любо, момичето с магнетични очи от каньона Тодра
  • Каньонът Тодра
  • Каньонът Тодра

Пустинята

Не бяхме спали в хотел с толкова звезди. Буквално. Само една черга на входа на берберската палатка ни делеше от необятното нощно небе и безкрайните пясъци на пустинята. Залез върху дюните. Лагерен огън. Танци на лунна светлина. Падащи звезди. Изгрев на гърба на камила. Сахара е магия

  • Мароканска Сахара
  • Мароканска Сахара
  • Лагерът на входа на Сахара

Спускайки се още по на юг вече навлизаме в каменистата пустиня. Растителността плавно отстъпва, пейзажът става равен и монотонен. Един час препускане с джипове през пустоща и се озовахме в нашия пустинен лагер, посрещнати от музика, берберски танци и традиционния марокански ментов чай. Тук комуникации няма – никакъв интернет, никакъв обхват на телефоните, само пясък и звезди.

Лагерен огън в пустинята

Вечерта продължава с вечеря под звездите и плавно се премества край лагерния огън с още песни и танци. Въоръжени с музикални инструменти и пълен репертоар, домакините ни се грижеха настроението и огънят да не угасват. Виждате ли момчето с китарата най-вдясно на снимката? Получил я като подарък от един българин няколко групи туристи по-рано. Горкото момче, досега едва ли беше виждало китара, но имаше хъс и движеше ръка по струните с пълното убеждение, че може да свири. А приятелят му на барабана до него току му се караше, че обърква ритъма.

Нощта падна дълбока и студена. Време беше да отпочинем преди изгрева на дюните. В този лагер има два типа настаняване – в бунгало със самостоятелна баня или в палатка с общ външен санитарен възел. Избрахме второто, разбира се – като ще е гарга, да е рошава. Легнахме си с дрехи и якета и с два ката въздебели одеяла. Подробно ни бяха обяснили какви мерки срещу скорпиони се взимат в лагерите и колко е безопасно – и все пак тръпнеш с усещане, че нещо те полазва. А зад чергата се чуваше пръхтенето на камилите, с които щяхме да се запознаем на зазоряване. Вероятно не звучи никак привлекателно, но нощ в палатка в пустинята е преживяване, което си спомняш. И разказваш с усмивка.

Ставането е в 5. А стадо камили вече ни чакаха, готови да ни разходят по дюните. Да яздиш камила в керван е много приятно. А местните веднага се впускат да оформят чалма от шала ти, така че да се почувстваш истински бербер. Би ми се искало да можехме да навлезем по-навътре в пустинята, където има повече „девствени“ дюни и простор, но това е един от недостатъците на груповата екскурзия.

  • Мароканска Сахара
  • Изгрев в пустинята
  • Изгрев в Сахара
  • Лицата на Мароко
  • Мароканска Сахара
  • Мароканска Сахара

След като приветствахме слънцето отново се върнахме в лагера, а за екстремно настроените имаше организирано надбягване с АТВ из дюните. Не се включих и съжалявам. Всички, които отидоха, се върнаха с покачен адреналин и усмивки до ушите, споделяйки, че това е най-невероятното изживяване. Затова – не пропускайте.

Напълнихме мускалчетата с червен пясък от пустинята и тръгнахме – удовлетворени от срещата с това природно чудо, изпълнени с емоции, но и доста уморени и нетърпеливи да видим истинска баня 😊.

Фес. Старата медина, кожарската фабрика

Фес е най-старият от четирите имперски града на Мароко, основан по времето на Идрис II. А с населението си от над 1 млн. души е трети по големина в страната. Градът е разделен на три части: старата медина, оградена с крепостни стени; новият Фес с еврейския квартал и модерната част, създадена от французите.

Старата медина – лабиринт от тесни улички с дюкянчета, работилници, джамии, къщи – е най-голямата в Мароко. В сърцето й е джамията Карауин – една от най-старите в света. Основана е между 857 и 859 г. от дъщерята на богат търговец, преселил се във Фес от свещения град Кайруан. С основаването към джамията функционира и мадрас – средновековно ислямско училище. Фатима ал-Фихри влага цялото наследство от баща си, за да превърне Ал Карауин в религиозен и образователен център и днес това място е известно като най-стария университет в света.

Друга забележителност в града е Кралският дворец. Той е затворен за посетители, но площадът отпред с красивите 7 златни порти е любима дестинация на туристите.

  • Фес, медината
  • Старата медина
  • Фес, дровецът

Докато вървиш из тесните улички на Медината, улисан от динамиката, цветовете и миризмите около теб, чуваш „Баляк!“ – бързо трябва да се свиеш, защото някое магаре, натоварено със стока и забързано по пътя си, минава без да пита повече. Тук на всеки ъгъл амбулантните търговци тикат в ръцете ти кожени чанти и портмонета. Бъдете внимателни – голяма част от тези продукти са с отблъскваща миризма, която продавачите изтъкват като доказателство за достоверност на материала. Истината е, че щом един кожен продукт мирише, значи кожата не е преминала през необходимите етапи на обработка. Каквото и да ви говорят, тази миризма никога няма да изчезне. Тя идва от гълъбовите изпражнения, които се използват за да омекне кожата.

Мароко е известен с производството на мароканска козя, камилска и телешка кожа, а една от забележителностите на Фес, която често виждаме по картички и снимки на известни фотографи, е кожарската фабрика.

Няма нужда от указателни табели, силната миризма те води по пътя. На входа на фабриката връчват на всеки по стръкче прясна мента. Притискаш силно към носа си и временно отдъхваш. Няколко етажа по-нагоре миризмата става още по-силна и стигаш до поредица от каскадни тераси с изглед към прочутите казани за оцветяване.

Гледам работниците долу. Тук няма механизирана работа и апаратура, всичко е на ръка. Едни накисват кожите в казана с амоняк и гълъбови изпражнения, други тъпчат с крака в казаните с боята. Миризмата на обработвана кожа, амоняк и бои се е впила в кожата им, в домовете им, в мислите им. Миризмата, която дава живот и препитание на семейството им. И заради която в крайна сметка умират…

Кожарска фабрика във Фес
Фес, Кожарска фабрика

След Фес се отправихме към Танжер и пристанището, за да отпътуваме обратно към Европа. Градът видяхме единствено мимоходом от автобуса, но бих се върнала да го разгледам – с ферибот от Малага е доста достъпна дестинация.

***

Мароко определено остави у нас отпечатък. Видяхме много от различните лица на тази страна – екзотиката, мизерията, европейския полъх, арабските и берберските традиции, лукс и нищета, модерни сгради и керпичени къщи, нови фотоволтаици и стари ръчни занаяти… Мароко не е за всеки. Едни се влюбват в страната завинаги, други виждат само мизерията. Ние май попаднахме в средата. Изживяването беше магично, но и отрезвяващо. Потапяш се в приказката, но после виждаш грубата реалност. Впечатляваш се като турист от цветовете и се впускаш в приключението. Но се радваш, че си само турист и скоро ще се прибереш у дома.

Снимки: Теодор Тодоров и Наталия Тодорова. Всички права запазени.

Малко практични съвети.

Кога да посетим Мароко? Разгледайте програмите на туристическите агенции и бързо ще получите отговор. Подходящите периоди са април-май и септември-октомври – именно тогава са и организираните обиколки. Ние пътувахме през втората половина на октомври. Времето през деня беше приятно топло, не горещо – отлично за разходки. Сутрините и вечерите обаче захладняваше доста и човек има нужда от яке (особено в пустинята).

Какви пари да си вземем? Валутата в Мароко е дирхам. Равнява се на 18 български стотинки. Но не е необходимо да се запасявате от България с дирхами, по-практично е да носите евро. Почти навсякъде с удоволствие ще приемат плащане в евро (при курс 1:10), а в централната част на големите градове има чейндж бюра с разумен курс и без комисиони (в хотелите също обменят пари, но при по-неизгодни условия). Всъщност единствените места, на които се наложи да имаме местна валута, беше в кафене в мола и в супермаркет (а на тези места приемат и кредитни карти).

Що се отнася до това колко пари ни трябват, в Мароко никъде няма фиксирани цени. Всичко е пазарлък и надлъгване. А за туристите, естествено, тарифата е няколко пъти нагоре. Все пак, ориентировъчно бих казала, че цените на храната и транспорта са като у нас.

Водата от чешмата не е за пиене. Това важи и за всички изворчета и обществени чешмички, не правете експерименти. Бутилка вода от 1.5 л. струва под 1 евро (това е цена след пазарлъка, ако ви кажат повече – постарайте се да я свалите). Бих добавила към препоръката и да внимавате с храната от улицата. Фурмите на пазара изглеждат страшно примамливо – едва докато видиш след секунда рояк накацали мухи върху тях.

Какви лекарства да си вземем? Друга географска ширина и климат, различна кухня – хапче за разстроен корем е задължително. Освен това при групова екскурзия и продължително пребиваване в затворен автобус, винаги има по някой болен. Затова бих добавила и малко общоукрепващи и антивирусни препарати. От цял кашлящ и кихащ автобус нас ни спасиха ударни дози витамин Ц от 1000 мг., което взехме по препоръка на приятели.

Алкохол. Не се продава навсякъде, а по време на Байрам е почти забранен. Като цяло алкохолът е скъп и е предимно в специализирани магазини и в хотелите. Бира има почти навсякъде. Ако решите да си носите, имайте предвид, че при влизане в страната може да внесете до 1 л. алкохол.

Облеклото. Тази препоръка е най-вече към жените. Мароко е мюсюлманска държава и е добре, особено дамите, да съобразяваме тоалетите си с особеностите на традициите и религията. Големите деколтета и късите поли оставете за плажа в Гърция. Тук заложете на по-умерен сексапил, но задължително сложете в багажа дрехи в бяло, синьо и в ярки цветове, ако искате хубави снимки. Особено в южната част на страната, архитектурата е силно свързана със земята и земните тонове, така че и в градовете, и сред пясъчните пейзажи, искрящите дрехи и цветните шалове ще ви помогнат да имате впечатляващи портрети.

Как да хванете такси. Винаги уговаряйте предварително цената на пътуването. Независимо в кой град в Мароко сте, няма да видите тарифа за таксиметровите услуги – всичко е до пазарлък. Ако не уточните цената си предварително, ще бъдете доста неприятно изненадани в края на пътуването. Таксѝ от покрайнините на Маракеш до централната част, например, може да се спазари за около 3 до 5 евро. Ако желаете да платите в евро, вместо в местна валута, попитайте и за това предварително – някои шофьори отказват да приемат монети в чуждестранна валута, тъй като после им е трудно да ги обменят.

Подходящо ли е за деца? Според мен не. Организираните екскурзии обхващат доста градове с дълги автобусни преходи между тях, които за едно дете ще са изморителни и отегчителни, а дневните програми са доста интензивни. Нощ в пустинята също не е подходящо преживяване за малко дете.

Снимки. Местните хора определено носят у себе си колорита на страната и непрекъснато ти се иска да ги снимаш. Не забравяйте обаче, че това е навлизане в личното пространство и не на всеки му харесва. А тълпите туристи, които непрекъснато си врат обектива, сигурно са изнервящи. Затова ако решите да снимате някого – попитайте го учтиво (и със знаци веднага ще ви разберат). Някои могат да се съгласят с охота, други пък ще ви поискат някой дирхам за удоволствието. Съпругът ми се беше въоръжил с дребни за целта и направи жестоки портрети, които като спомен и емоция струват много повече от няколкото похарчени евро. Още нещо важно – полицаи и военни е забранено да бъдат снимани.

Безопасност. Улисани в обстановката, не забравяйте да пазите личните си вещи, опитни джебчии дебнат навсякъде. Дръжте задните джобове празни, а за дамите най-подходящи са чантите, които се слагат през рамото и врата. Добре е да отделите на лесно достъпно място малко пари за покупките през деня, така че да не се налага да отваряте на оживени места портфейла си с всички пари, карти и документи.

Внимавайте също с пресичането. Пешеходните пътеки (че и светофарите) в градовете са сложени за красота и не значат абсолютно нищо за местните. Пресичането на кръстовище става с тичане, най-добре в група 😊.

В Мароко е строго забранено да се говори против краля и неговото управление, както и против исляма. Независимо от езика, на който общувате с приятелите си, по-добре се въздържайте от коментари от подобно естество и винаги проявявайте уважение към религията и разбиранията на страната – все пак сте гост.

Ако искате да виждате и следващите ни рецепти и публикации, последвайте ни във Facebook и в Instagram.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*