Операция Плюшено мече

Операция „Плюшено мече“ е в ход, 8000 деца чакат своите подаръци

250 доброволци, 400 центъра за социални услуги, 70 000 подаръка, над 20 000 дарители годишно, 8000 бенефициента… Така изглежда в цифри най-мащабната Коледна дарителска кампания у нас, с която Операция „Плюшено мече“ за 12-а година сбъдва мечтите на деца и младежи, лишени от родителска грижа.

Това е кампанията, в която винаги се включвам с голямо вълнение като дарител. Защото хората, които стоят зад цялото начинание, са сърцати и истински и правят невъзможното, за да видят 8000 усмихнати лица. Защото Коледа е време за вълшебства. И защото това не е просто поредния подарък, а нечия вяра, че мечтите се случват. Ако и вие искате да влезете в ролята на Дядо Коледа и да сбъднете коледното желание на едно дете, лесно може да го направите до 7 декември чрез Платформата за даряване на подаръци.

А днес искам да ви представя Михаела Стойкова – моторът на коледната шейна с подаръците. Тя е основател и изпълнителен директор на Неправителствената организация Операция „Плюшено мече“, създател на Менторската програма „Скритите таланти на България“, Личност на годината за 2016 г. Изключително усмихнат, енергичен и идеен човек, който успя да превърне плюшеното мече в символ на доброто и да зарази с позитивизма си хиляди хора.

Михаела Стайкова

Операция „Плюшено мече” е сдружение в обществена полза, чиято коледна кампания се превърна в най-мащабната у нас. Как започна всичко? Откъде дойде идеята?

Преди 12 години бях студент в Лондон. Мой скъп приятел ме покани да съм част от кампанията „Рождествено дете“ на християнската организация “Samaritan’s Purse”. Взимаш празна кутия за обувки и я пълниш с подаръци за дете от определена възрастова група и пол. С огромен ентусиазъм напълних две кутии и ги предадох на организацията, а те ги изпращат на деца от държава от третия свят. Нямам представа до кого са стигнали моите кутии, но емоцията си живее в мен оттогава. Това даде старт и на коледната кампания Операция „Плюшено мече“.

В началото беше просто доброволческа инициатива за децата от един дом. И с всяка изминала година мащабът се разгръщаше, включваха се нови доброволци, организацията ставаше все по-голяма.

Какво най-често си пожелават децата от домовете? Имало ли е желания, които не можете да изпълните?

Най-малките си пожелават неща като футболна топка, количка с дистанционно, кукла Елза от Леденото кралство. Тийновете редовно ни молят за кецове, дрехи, козметика, слушалки и по-младежки закачки. Разбира се, има и деца, които си поръчват книги и енциклопедии. Моят любим подарък, на който попаднах през годините, е въдица, едно дете от Централна България си беше поръчало. Когато видях желанието му, очите ми се напълниха със сълзи… И до ден днешен се пълнят като се сетя.

Няма желания, които не можем да изпълним, но, разбира се, ние слагаме и определени правила и лимити, за да можем да гарантираме за сигурността на подаръка, а и на детето.

Лесно ли се намират доброволци в кампанията?

Доброволците в някои региони са кът. Но тези, които влизат в кампанията, са стихии. Без тях просто няма кампания! Това са хората, които всяка година даряват три месеца от живота си, за да се случи всичко. Работят преди работа, след работа, през почивни дни и празници, крадат от времето със семейството си, за да организират нещата така, че да не остане дете без подарък. Те са нашите ангели, благодарна съм на всеки един от тях и съм щастлива, че пътищата ни са се пресекли.

Извън коледната инициатива, от какво имат нужда децата?

Всички деца и най-вече тези, които растат без родителска подкрепа, лишените от родителска грижа, имат нужда от ВНИМАНИЕ. Нуждаят се от време с възрастен – добър човек, който може да им служи за пример и да им даде опора. Имат нужда от време с нас – хората от обществото, от което са част и те.

Около Коледа всички се сещаме да правим дарения, включваме се в инициативи като тази. А в останалото време от годината?

И ние бяхме така. Преди 12 години за първи път отидох в дом, за да оставя подаръци за Коледа. В момента, в който ги дадох, първата ми мисъл беше: „Това не е достатъчно“. Минаха много години и през 2016 г. дойде моментът, в който започнахме да се готвим за целогодишна работа с деца. Защото искаме да сме част от техния живот и път не само по Коледа. И така, през октомври 2017 г. дадохме старт на целогодишна менторска програма „Скритите таланти на България“. Програмата всяка година работи с малко на брой, но избрани, талантливи младежи, лишени от родителска грижа или в риск, като им дава шанс за професионална реализация и по-добро бъдеще. Помагаме им да развият своите дарби и умения в различни области на изкуството, науката и спорта чрез достъп до частни уроци, работа с обучен ментор, индивидуална програма, семинари, работилници, лагери, конкурси, осигуряваме необходимите материали и подготовка за кандидатстване, помагаме с намиране на стаж или работа.

Това е категорично моето призвание и път в живота. Когато работя за благото на тези деца, аз се чувствам у дома…

Менторската програма все още е млада, но има ли вече плодове трудът ви?

През октомври 2019 г. програмата започна своята трета година. За две години ние имаме организирани две самостоятелни изложби на талантливи младежи, лишени от родителски грижи. Но най-големият ни успех е приемът на Крис в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив с профил Хореография. Подготвяхме този страхотен младеж цели две години и накрая трудът на всички беше възнаграден. Той е вече студент!

С организацията на коледната кампания толкова години имаш вероятно поглед над услугите и условията в социалните домове у нас. Какво виждаш?

Екипите в центровете за социалните услуги са истински титани. Те са изправени пред най-тежката задача – да отговарят не за един, а за много човешки животи. И не просто за тяхното оцеляване, а за тяхното възпитание и бъдеще. Поклон пред тези силни мъже и жени, които много често работят за мизерни заплати, в доста тежки условия и с много малко човешки и финансов ресурс, но въпреки това не се предават! Много от тях правят невъзможното, за да подобрят средата за отглеждане на децата. Чували сме дори случаи, в които носят от вкъщи перилни препарати и храна за децата или заделят от малките си заплати, за да купят нещо, необходимо за социалната услуга, защото бюджетът не достига.

Три поредни години посвещаваш няколко месеца от своето време в доброволческа мисия в Уганда. С какво се занимаваше там?

В Уганда бях три лета. Първото лято бях учител в класна стая на деца от 3- до 6-годишна възраст, второто лято се грижех за новородени бебета. А третата година помагах с бизнес частта – обучавах персонал, работихме върху фондонабиране, маркетинг, спонсорства и други неща, които да дадат отражение в дългосрочен план.

На какво те научиха тези мисии в Африка?

Там бедността е друга. Докато тук страдаме от духовна бедност, там базисни нужди като храна, вода, дрехи, подслон и безопасност не са подсигурени. Научих се на благодарност. Благодаря, че съм жива, че имам прекрасно семейство, че съм имала и имам достъп до образование. Че съм отраснала в мирна страна и не съм ставала нито свидетел, нито жертва на война. Че аз и организацията получаваме толкова подкрепа и насърчение от хора от всички краища и че работя това, което е в сърцето ми. Няма по-голям подарък!

На страните от Третия свят гледаме винаги като на бенефициенти, на които трябва да се помага, които да се учат от развитите страни. Какво обаче от техните порядки трябва ние да приемем като пример?

Да си истински благодарен и истински щастлив. Те имат малко, а се радват като че ли са царе. Радват се, че са живи и имат приятел, с когото да споделят и малкото. Имаме крещяща нужда от това.

За какъв подарък мечтаеше като малка?

Мечтаех си за бебе лъвче или тигърче, но мама казваше, че две са й достатъчни вкъщи (аз и брат ми). Мечтаех и за детска шевна машина. Една Коледа татко донесе от пътуванията си с кораби из далечни страни малка розова шевна машина – това беше един от най-щастливите ми моменти в детството.

За какво мечтаеш днес?

Мечтая да сме по-добри един към друг, да прегърнем този, който виждаме, че носи бремето на болката и тъгата. И да подадем ръка, не когато ни е удобно, а когато истински е нужно.

За да следите инициативите на Операция „Плюшено мече”, последвайте тяхната Фейсбук страница:

Казваме старт на 12 година Коледна кампания "Операция Плюшено Мече" на НПО "Операция Плюшено Мече" Тази година ще е…

Публикувахте от НПО "Операция Плюшено Мече" в Четвъртък, 31 октомври 2019 г.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*