Виена

Пътеводител: Виена в 3 дни

Виена отдавна беше на радара ни за пътуване, но все нещо друго я изпреварва. Нали е близо, подходяща дестинация за кратко бягство е, не изисква особена подготовка. Е, най-накрая й дойде времето – през юли миналата година се обзаведохме с гледачи за няколко дни и със съпруга ми се втурнахме към австрийската столица. Лятото не е най-подходящият период за посещение заради високите температури, но пък предимството е, че градът не беше толкова пълен – явно и местните, и туристите се бяха отправили към други дестинации.

Където и да пътуваме, винаги правя предварително проучване, начертавам си маршрути, купувам предварително билети за забележителности и събития, така че да сведа до минимум висенето по опашки и лутането ала-„а сега какво“. Надявам се да ми дойде музата и да имам време да опиша програмите си и за други европейски градове като Рим, Париж, Барселона, Лисабон, от което ще получите по-ясна представа за „Госпожа Програма“ – другото ми амплоа 😊.

Та, щом купихме самолетните билети и избрахме хотела, имах седмица да подготвя тридневния ни престой. Прочетох си пътеводителя за Виена на National Geographic, порових се усърдно в интернет в търсене на полезни източници на информация. И ето Виена през нашите очи.

Отседнахме в Mercure Secession Wien. Добро съотношение цена-качество и отлична отправна точка за галерии и шопинг. Не знам как ги вкарах в едно изречение 😊, но факт. Намира се в близост до Museums Quartier – площ от над 640 000 кв.м., приютила музеи, галерии, заведения, институции от различни области на изкуството. Малко по-нататък ще се върна на това страхотно място.

Голяма част от забележителностите разгледахме пеша, което за мен е предимство, тъй като човек има възможност да попие повече от атмосферата на града, да се изгуби няколко пъти и да открие неочаквани съкровища. В същото време градският транспорт във Виена е много добре уреден. Независимо дали става въпрос за метро или наземен транспорт, всичко върви в общ ритъм и навреме. Повече информация за линиите, цените на карти и билети, проверка на маршрути и т.н. може да откриете тук. Аз използвам и апликацията на Google Maps, която ме води в реално време и ми дава отлични препоръки за възможните маршрути. Ако пък предпочитате, може да се придвижвате в центъра на града и с електрически тротинетки, които са пръснати навсякъде и могат да се ползват срещу заплащане през мобилния телефон.

Говорейки за транспорта във Виена, не мога да пропусна трансфера от летището. Citi Airport Train (CAT) е вероятно най-лесният и удобен начин за придвижване до и от града. За 16 минути влакчето те изпраща право в сърцето на града (на станция Wien Mitte). Там има и заключващи се отделения за багаж (безплатни за притежателите на билет CAT), както и възможност за отдалечено чекиране до 24 часа преди полет – край на драмата с напускането на хотела или квартирата до обяд.

Полетът ни към Виена беше ранен и още в 9 бяхме в хотела. Хвърлихме багажа и се гмурнахме в града. Имахме на разположение 3 дни, в които исках да има баланс между културни забележителности, туристически обекти и атракции, шопинг и гастро туризъм.

Ден 1. Албертина, Хофбург, Катедралата Свети Стефан и наоколо

Тарта Сахер в Cafe Sacher

Стартирахме с виенско кафе и прочутата торта Сахер. Разбира се, в Café Sacher (Philharmonikerstrasse 4). Може да направите резервация на маса предварително онлайн (както сторих аз), макар че останах с впечатление, че не е толкова натоварено – вероятно заради сезона. Няма да си кривя душата и да се прехласвам – Сахер не е моята торта, беше ми твърде суха и какаова. Но все пак ми беше важно да я опитам именно на мястото, където рецептата е създадена и пазена от 1832 година. Други “must try” десерти във Виена са кайзершмарн, ябълков щрудел, торта Естерхази, торта Линцер.

Продължихме към Albertina Museum. Билети могат да се закупят предварително от сайта на музея, като нямат фиксиран конкретен ден и час. За нас там най-любопитна беше експозицията Monet to Picasso, където имахме възможност да видим творби на редица любими импресионисти, както и картини от Немския експресионизъм.

Продължихме с разходка към Michaelerplatz и двореца Hofburg. Решихме да не посещаваме двореца, щеше да ни отнеме от времето за други неща, а аз съм била там преди години при друго пътуваме до Виена. Но за феновете на принцеса Сиси, това е задължителна спирка.

От Хофбург направихме лек разкрач, за да минем през Heldenplatz до Maria-Theresien-Platz, където са разположени още няколко внушителни сгради, днес приютили музеи и галерии. Продължихме през парка Volksgarten, за да стигнем до Парламента, а след него и до Rathaus – неоготическа сграда от 19 век, в която се помещава общината.

Volksgarten, Vienna

Отново се върнахме в посока централната градска част и катедралата Свети Стефан, лутайки се из уличките с бутици и кафенета. Ако тази обиколка ви се струва разточителна, от Michaelerplatz може директно да продължите по Kohlmarkt, където са магазините на Tiffany & Co, Chanel, Burberry, Louis Vuitton.

Louis Vuitton… Не съм особен фен, но като маркетинг специалист не мога да не съм впечатлена от силата на този бранд. Техните чанти са най-често фалшифицираните в света, но това не намалява стойността на марката. Тук опашките са по-дълги и от тези за катедралата Свети Стефан. Ще рече човек, че раздават безплатни продукти.

Катедралата Свети Стефан се намира на просторен площад и благодарение на двете си кули се вижда от почти всяка точка на града. Влизането в самата катедрала е свободно, допълнителен вход има за кулите и катакомбите, билети могат да се закупят предварително през сайта.

Обичам да виждам града отвисоко, покривите винаги разкриват интересни истории. И, разбира се, щом има кули и куполи за катерене, първа съм на опашката 😊 Но тук бих дала един съвет. Не се качвайте на Южната кула!

Тя е по-висока, изкачването по нея е по 343 стъпала – звучи обещаващо и очакваш страхотна гледка като награда за усилието. Освен че е по-скъпа, изкачването е изморително, по доста тесни и мрачни стълби, като в крайна сметка попадате на вътрешна площадка с няколко малки прозореца с мрежи, през които да видите навън. В средата на тясното помещение има сувенирен щанд – жал ми стана за момчето, което всеки ден катери и слиза по тези стълби 😊

Северната кула е по-ниска и има асансьор. Първоначалният замисъл на тази кула е бил да е огледално отражение на Южната, но строежът е прекратен, когато е изпълнена наполовина, така че днес достига 68 м. На върха й е камбаната. Тази камбана има интересна история. Първата, поставена през 1711 г., е била известна сред виенчани като Гръмотевицата (Pummerin). Тежала е 22 тона и е била направена от оръдията, изоставени от османците при неуспешната обсада на града през 1683 г. При първото й залюляване да зазвъни едва не срутва цялата катедрала с мощта си – ето защо след първия опит звук от нея произвеждали само с удари с чук. През 1945 г. при превземането на града от съветска войска катедралата е обхваната от сериозен пожар, а Pummerin пада и се разбива на земята. 6 години по-късно е изработена новата камбана – от претопените останки на старата, плюс още няколко оръдия. Тъй като е още по-голяма, нейният звън се чува само на големи празници и специални поводи.

От Stephansplatz може да продължите в посока Дунавския канал, където е интересния часовник Ankeruhr. Но не и преди да хапнете, ето някои идеи в района:

  • Café Diglas (Wollzeile 10). Два пъти сядахме тук, менюто е интересно и разнообразно, а десертите на витрината вътре доста примамливи.
  • Figlmüller (Bäckerstraße 6). Пред малкия вход на ресторанта на тясната улица Bäckerstraße се вият опашки по обяд. По това надушихме, че мястото е легендарно. Въпреки скупчването на много хора, настаняването става сравнително бързо. Влезеш ли вътре, разбираш защо – мястото е лабиринт от много зали, разположени на два етажа. Всички хапват виенски шницел, който поднасят в кръгла чиния и прилича на огромна пържена мекица. Мъжът ми беше много доволен, макар че количеството му дойде в повече.
  • Parémi (Bäckerstraße 10). Френска сладкарница в сърцето на Виена, с отлично капучино и селекция вкусни десерти и закуски.
Paremi Vienna

Разходката за деня завърши с пешеходната Kartner Strasse, пълна с шумни кафенета и магазини на познати големи брандове. На тази улица, на върха на търговска сграда, се намира Sky Bar (Kärntner Straße 19) – заведение, което работи като кафе, ресторант и бар и предлага прекрасна гледка към катедралата Свети Стефан (добра алтернатива, ако решите да пропуснете кулите на църквата).

Ден 2. Schönbrunn, катедралата Karlskirche и разходка към Дунавския канал

За двореца Шьонбрун бях купила билети предварително от сайта. Те са за точен ден и час, затова предпочетох разходката ни сутринта да стартира с това, за да не сме припрени после с времето в преследване на графици. Предлагат се няколко вида обиколки с различна продължителност. Ако пътувате с деца, задължително си вземете билет, който включва посещение на зоологическата градина и лабиринта – и си освободете целия ден само за това.

Тъй като бяхме само двамата със съпруга ми, предпочетохме да заложим на „средния вариант“ – Classic Pass, който включва двореца, градината, лабиринта. Приветствам решението на организаторите на туровете всеки билет да включва в себе си аудио гид. Ако се предлага опционално срещу допълнително заплащане, често има зачудване дали да вземем две слушалки, дали изобщо ни трябва или ще си четем… Въпреки че се бях подготвила с предварителна информация, аудио гидът ни „разказа“ много интересни допълнителни неща и насочваше вниманието ни към конкретни обекти и артефакти по време на обиколката.

Градината на Шьонбрун е великолепна. Алеи, фонтани и площадки бавно те водят нагоре по хълма, за да завърши картината с разкошната гледка от Глориете – величествена колонада на върха на хълма, проектирана от Мария-Терезия. Ако имате колебания дали ви се качва толкова нагоре – забравете ги, заслужава си! От тук виждате целия дворец и градините на фона на града в ниското. За по-уморените има влакче от централния вход до върха.

Gloriette, Schönbrunn Hill

След двореца се чувствахме пренаситени и имахме нужда от по-лека и неангажираща програма. След протяжен обяд и почивка се озовахме на Karlsplatz, за да се насладим на пищната фасада на бароковата църква Карлскирхе. Уж е построена в чест на Св. Карло Бартоломео, но детайли в барелефите и завършекът на двете колони отпред са свързани и с прослава на император Карл VI и Хабсбургите.

Оттам продължихме към Stadtpark, за да видим статуята на Йохан Щраус. Парковете на Виена са наистина прекрасни. Отлично поддържани пътеки и градини. И най-важното за мен като майка – няма ги всички онези сергийки за балони, захарен памук и пластмасови играчки, с които са наситени софийските алеи и от които бягам като дявол от тамян.

Вечерта отново бяхме из търговските улици около Stephansplatz. След вечеря сякаш изведнъж кафетата и ресторантите се изпразват, а шумът и хората се изтеглят към Donaukanal – ръкав на река Дунав, който минава в близост до централната част на града. Там, до станция Schwedenplatz, от двете страни на канала са се наредили няколко заведения, които привличат с музика и коктейли. Ние заложихме на Blumenwiese (Höhe Obere Donaustraße 100, Donaukanal).

На път за канала, отбийте се и в Gelateria Castelletto (Rotenturmstraße 24, 1010 Wien) за топка вкусен италиански сладолед.

Ден 3. Белведере и MuseumsQuartier

Ден 3 започна с двореца Белведере, където ни привлече експозицията на Густав Климт. Отново билетите бяха закупени от сайта предварително и бяха с точен ден и час за вход.

Белведере се състои от две сгради с обща гадина, и двата днес помещават картинни галерии. Долният (Untres Belvedere) е по-стар и по-малък, бил е резиденция на принц Йожен Савойски. Горният (Oberes Belvedere) е бил построен за приеми, балове и други светски събития. В него залите са по-мащабни, а в украсата има много елементи, пресъздаващи военните подвизи на принц Йожен. Йожен Савойски е френски аристократ със завидна военна кариера. Като малък е бил подготвян за духовник заради физическата си немощ и грозотата си, но той все пак успява да се включи в армията и героичното му поведение бързо му печели слава, богатства и титли. Той е и влиятелен меценат на изкуствата и събира една от най-големите частни библиотеки в Европа.

По-голям интерес за нас предствляваха колекциите в горната сграда, така че нашите билети бяха само за тази част от Белведере. Може да видите Климт, Кокошка, Шиле и други. Тук е и известната картина на Климт „Целувката“, на която той е изобразил себе си и любимата си Емилия Фльоге.

Климт се счита за родоначалник на Виенския сецесион. След неговите картини нямаше как да не се отправим към Leopold Museum в Museums Quartier, за да допълним впечатленията си за стила ар нуво и експресионизма с още творби от различни периоди на Климт, с най-богатата колекция от картини на Егон Шиле и с още творби от Герстл, Валдмюлер, Мол и други. Разкошен музей, силно препоръчвам.

Ние нямахме сили за повече изкуство в този ден, трябваше да осмислим видяното. Но в района на Museums Quartier има още какво да се види – Музеят на модерното изкуство MUMOK, Архитектурния център на Виена (Architekturzentrum Wien), Quartier 21 и други. Ако сте с деца, не пропускайте детския музей ZOOM Kindermuseum, вече съм си го набелязала за следващото пътуване с Кари.

Ако след тази културна програма имате нужда да хапнете и да се разтоварите, наблизо е още една пешеходна търговска улица – Mariahilfer Strasse.

В случай че имате още една вечер в града, може да посетите увеселителния парк Пратера и да се качите на виенското Виенско колело 😊. Алтернативата е да се повозите с корабче по Donaukanal. Почти във всеки голям град, през който минава река, едно от любимите ми преживявания е било да се разходим с корабче. Тук не го направихме, тъй като не прочетох особено ентусиазирани отзиви от подобна водна разходка, но може и да сме пропуснали нещо вълнуващо.

Виена има още много какво да ни предложи. Всяка сутрин пиехме кафето си до внушителната сграда на операта и си казах, че следващия път задължително трябва да съчетаем със събитие там. Също така Виена е град, предлагащ много интересни развлекателни и образователни места за деца. Обещахме си следващия път да се върнем с Кари и да направим уикенд, посветен само на нея.

Ако искате да откриете още от съкровищата на Виена и сте любопитни за по-непознатите кътчета на града, следете блога www.poppygirl.life, където моята приятелка Нели често разказва за своите лични преживявания в австрийската столица и дава отлични препоръки за „нетуристическите“ места за хапване и пийване.

Ако искате да виждате и следващите ни рецепти и публикации, последвайте ни във Facebook и в Instagram.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*