Пътуваща луна

За една луна, която помага на децата

Симона и Крум Крумови са хората, които стоят зад издателство Carrot. В началото те правят образователни карти, следвайки принципите на метода Монтесори, за да предлагат различни занимания на сина си. И понеже правят нещата с изключително внимание, мисъл и емоция, „продуктът“ впечатлява техни познати и приятели. Така се ражда семейното издателство, което има зад гърба си вече няколко години история и редица интересни и успешни начинания, свързани с ранното детско развитие.

Миналата година Carrot стана герой на ПРОМЯНАТА – най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп в партньорство с фондация Reach for Change България.

Симона и Крум от издателство Carrot

Симона е филолог и педагог по образование, а Крум – психолог и психотерапевт. Имат дългогодишен опит в работа с деца, включително деца от различни социални групи и със специални образователни нужди.

Познавам Симона покрай децата ни – Кари и нейният син Николай са връстници. Поканих я за това интервю защото съм впечатлена от начина, по който със съпруга й възпитават своя син, и най-вече защото исках да ви разкажа конкретно за един техен изключително вълнуващ и специален проект, който Кари много харесва – „Пътуваща луна“.

Разкажи ни за проекта на издателство Carrot „Пътуваща луна. Как се роди идеята?

Радвам се да съм гост в блога ви. Прекрасно начинание, на което желая много успех и вдъхновение!

Идеята се роди от сина ни. Елица Наумова, която изпя песента, е наша близка приятелка. Когато веднъж бяхме с нея, тя изпя припева на песента, който тогава беше само идея. Щом тя си тръгна синън ни каза „Хайде да направим „Пътуваща луна“ на книжка. И след това проектът заработи с някаква много вълшебна динамика между истински вдъхновяващи творци. Крайният резултат наистина си заслужаваше.

Какво представлява „Пътуваща луна“ и с какво луната може да помогне на децата да разбират и преживяват своите емоции и да се справят по-добре в различни ситуации?

„Пътуваща луна“ е образователна кутия, която развива емоционалната интелигентност на децата. Съдържа 16 разказа, в които Луната пътува по нощното небе и се среща с различни нетипични персонажи. Всеки от тях преживява нещо, което е актуално за света на детето. Разрешаване на конфликти, приемане на различните, себеуважение, оценяване на труда на другите и т.н. Има разказ, който подпомага адаптацията в детска градина, например. Изобщо, универсален помощник за деца и родители и много сециално съкровище за децата. В кутията има и диск с песента „Пътуваща луна“, която добавя още една капка магия и ни потапя в света на Луната и красивия й звезден път.

Луната във всяка от историите помага на героите, с които се среща, да се справят с трудната ситуация. А специалното и вълшебното всъщност е как го прави. Всеки разказ е с отворен финал, защото детето и родителите трябва сами да преценят и да предложат на Луната какво да каже на героя. Така индиректно детето може да съпреживее дадена трудност, да помисли спокойно, да погледне през своя опит и да даде решение. Това стимулира както въображението, така и способността на детето да разпознава и управлява своите емоции и чувства.

Кари и пътуващата луна

Когато картите станаха реалност, четяхме по 2 разказа всяка вечер със сина ни. Той идваше и казваше „Хайде, мамо, тате, хайде да помагаме на Луната“. И всеки път измисляше различно послание. Това са страхотни спомени за нашето семейство.

Може би най-специално се почувствахме една вечер, когато след двата разказа, Николай пожела той да разкаже за Пътуващата луна. И сам съчини история, след което се обърна към нас с думите: „А сега дали ще помогнете на Луната?“

И понеже говорим за емоционалната интелигентност при децата и как Луната помага в тази насока… Има много книги за родители, които дават препоръки как да се справим с емоциите на малките деца. Но какво всъщност се крие зад емоционалните изблици, тръшкането, хленченето?

Има много книги с препоръки за родители, да. Знаеш ли обаче какво липсва? Инструмент за децата. Защото не родителите преживяват емоционално и драматично случки в ежедневието. Не родителите се чувстват малки, уязвими и несправящи се. Това са децата. Имам чувството, че повечето книги тип „Щастливи деца и родители в 5 стъпки“ правят родителите още по-очакващи и изискващи от децата си и още по-недоволни от резултата. До голяма степен тези книги поставят ограничения на родителите в това какви да бъдат за децата си. А изведнъж след това всички говорят за индивидуален подход.

Ще ти споделя какви книги за мен са много по-ценни, като разбира се, това е лично мнение и отговаря на търсенията, които аз съм имала в ролята си на родител на малко дете. Това са именно практически насочени книги като „Рай на земята“ на Шарифа Опенхаймер. Най-общо казано книги, които да дадат идеи как да ангажираме себе си и детето в нещо креативно, развиващо и забавно. И знаеш ли, тръшкане няма, когато децата са зачетени и увлечени в процес. Когато им даваме внимание, динамика и разнообразие.

Разбира се, има и моменти, в които децата трябва да се заявят и да ни се противопоставят. Това е изключително важно за тях като личност. Що се отнася конкретно до хленченето – убедена съм, че повечето от нас бихме имали поне по 1-2 такива изблика на ден за различни неща, ако това беше социално приемливо. За децата обаче това не е от значение, те постепенно възприемат правилата и нормите в обществото, в което жиевят.

Как можем да помогнем на детето по-добре да опознае емоциите си и емоциите на другите и да се справя по-лесно с тях?

Децата са компетентни. Това ми е като мантра в последните седмици J. И са не по-малко зрели и автентични в емоциите си. Нещо, което за мен е доста тревожно, наскоро го прочетох и го виждам често, е неистовото желание на родителите да правят децата щастливи. Щастливи по смисъла на постоянно весели, жизнерадостни и усмихнати. Когато обаче децата преживеят някакъв конфликт, те не могат да разпознаят емоцията си – защото хората не са щастливи или нещастни. Има много други емоции и когато децата ги познават, могат да разберат какво ги е провокирало и да реагират. Има разлика между „ядосан съм“, „сърдит съм“, „разочарован съм“. Ако децата разпознават нюансите, говорим за добре развита емоционална интелигентност, което за мен е едно от най-полезните неща, които хората могат да усвоят. Когато едно дете е обидено, наранено и разстроено можем да поговорим с него за тези емоции и то ще се почувства зачетено, това за него е съкровище. Ако го разсеем и разсмеем, следващия път то отново ще е неподготвено. А ако тогава няма кой да го разсмее…

Как да насърчим у детето „доброто“ поведение?

Пак за емоциите ще си говорим. И за личността на детето, която е деликатна. Неминуемо стигаме и до ценностите, които като родители предаваме на децата, какво е важно за нас да възпитаме у тях – толерантност, борбеност, състезателен дух, мотивираност?

И още нещо – личният пример! Там вече можем да се запитаме ние имаме ли добро поведение? Какво е добро поведение за нас? Да възпитаваме децата в грижа за околната среда и да си хвърлим боклука до кошчето не върши никаква работа.

Още много малки децата започват да се вълнуват от справедливостта. Много преди ние да го забележим. Всъщност повечето моменти, в които децата се тръшкат, са моменти, в които сме направили нещо, което за тях е несправедливо. Според мен възрастните тушираме техния порив за справедливост именно с понятия като добро и лошо – което върху хората се прехвърля като „ти си добър“, „ти си лош“. И това се превръща в етикет – върху постъпки и хора. Личния пример на родителите може да изгради у детето ценностна система, дори и без понятия като добър и лош.

Винаги казваме, че децата имат богато въображение. Можем ли и как да помогнем да се развие въображението на детето и да го превърнем в любознателност?

Детето има въображение, порив да се развива, страст да се научи, естествено вродено любопитство. Да сме там съзнателно за всички въпроси, да предлагаме на децата предизвикателства, да ги мотивираме, да им позволяваме да правят грешки. От самите истории, които децата измислят, от техните рисунки, можем да научим много за техния свят и преживяванията им.

През въображението си децата затвърждават преживяванията си. Много често можем да научим как е минал денят на детето, ако вечерта се заслушаме в историите, които измисля с играчките си, разгледаме рисунките, които прави, дори и от нещата, които е конструирало. Това може да ни бъде чудесна отправна точка за разговор. И ето как въображението на детето може да бъде вратата, която да открехнем и да го насърчим да развие в креативна посока.

Образователните кутии, които създаваме, са точно с такава цел – да провокират въображението, мисленето за себе си и за света. Всички те са основно предназначени за работа в семейна среда. Направени са така, че да стимулират общуване между деца и родители. Не са нещо, което оставяш на детето, за да си починеш. Те са инструмент, който да води. Нещо, което подпомага и подкрепя пълноценното общуване, отправна точка.

Разгледайте и останалите образователни комплекти на издателство Carrot в техния сайт, както и във Facebook страницата им.

Специално за читателите на нашия блог до края на ноември 2019 г. издателство Carrot предоставя -20% отстъпка от цената на Пътуваща луна. За да се възползвате, при поръчка от сайта на издателството въведете промоционален код littlechef. Важи само за този комплект и не се комбинира с други отстъпки.

Ако искате да виждате и следващите ни рецепти и публикации, последвайте ни във Facebook и в Instagram.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*