Децата и екранното време е все по-наболяла тема за съвременното родителство. Днес се срещаме с Александрина Георгиева, основател на Фондация „Офлайн Кидс“, с която си говорим за
опасностите, които крие екранът, за страховете на родителите и за ефектите, които предлагането
на технологии и електронно съдържание оказват върху нас и децата ни.
Александрина е майка на две деца. По професия е програмист, но след майчинството осъзнава, че
не желае да прекара живота си пред компютъра. В момента преподава Информационни
технологии в частно училище в София и е активно ангажирана с темата за децата и екраните.
Създава Фондация „Офлайн кидс“ с идеята да даде силни сигнали пред обществото за
необходимостта от осъзнато използване на технологиите.
Александрина, разкажи как стартираха инициативите около „Офлайн Кидс“.
Основател съм на Фондация “Офлайн Кидс”, чрез която информираме за рисковете от
прекомерното и твърде ранно излагане пред екраните и помагаме на родители и по пътя към
здравословната употреба на технологии. Организираме онлайн срещи за родители по различни теми, като например „Детето отказва да се храни! Какво да предложа вместо екран?”, „Работя с детето! Какво да предложа вместо екран?”, „Кога и как да въведем екранно време?” и т.н.
Разработили сме програми по теми, свързани с децата и екранното време, подходящи за детски
градини и училища. Вече имаме няколко посещения и работим върху следващите.
Разбират ли родителите опасността от екраните?
Все повече специалисти алармират за проблемите, произхождащи от екранното време, и
наблюденията ми са, че все повече възрастни подхождат осъзнато и отговорно по темата.
Твърде често обаче родители или не си дават сметка за това, или не вярват в препоръките и ги
отричат. Случва се и да осъзнават тежестта на ситуацията, но не успяват да намерят алтернативи в
настоящия дигитализиран свят.
Колко опасно всъщност е влиянието на екраните върху детското развитие?
Екранното време предоставя твърде голям обем визуална стимулация за детския, все още
развиващ се мозък. Нищо в ежедневието на детето не предлага толкова голяма динамика от
цветове, звуци, движения. Мозъкът трябва да работи на пълни обороти, за да може да възприеме
количество информация, за която все още не е готов.
Като резултат се получава претоварване на мозъка, свръхвъзбудимост на нервната система и
промяна на нормалното възпроизвеждане на хормони в тялото. Всичко това оказва влияние върху
способността на детето да обработва, възприема и използва информацията по адекватен начин,
нарушава се качеството и количеството сън, концентрацията, развитието на говорните умения,
фината моторика. Детето в повечето случаи губи интерес към други ежедневни занимания, наблюдават се нарушения в развитието на социалните умения, създаването на приятелства,
емпатия и т.н.
Има ли „здравословна употреба“? Определено лимитирано време на ден и от каква възраст?
За съжаление, няма универсална формула, която да подскаже каква е безопасната „доза” екранно
време на ден, тъй като факторите са много. От една страна, влияние оказва възрастта на детето,
количеството екранно време, съдържанието, какво е устройството и осветлението в стаята. От
друга – качеството и количеството взаимодействие с неговите родители, връстници, какви други
активности има то в ежедневието, както и генетичните му заложби. При някои деца 1 час екранно
време може да не покаже кой знае какво влияние, докато при други и 20 минути могат да
направят денят на родителите наистина труден.
Общите препоръки на специалистите са в бебешка и ранна детска възраст да се избягват
екраните, след 3 години – да се въведат с ограничение до 1 час на ден, а когато децата достигнат в
училищна възраст, времето пред екрана не е толкова от значение, колкото дейностите, за които се
използва.
За мнозина родители екранното време е част от ежедневието. Използват екрана от най-ранна
възраст като бавачка или като „разсейване“ – при хранене, приспиване и пр. До какво може да
доведе това?
По-рано изброих основните рискове. За съжаление, повечето от тях се забелязват най-силно,
когато детето достигне училищна възраст, затова не им отдаваме голямо внимание, когато е
малко.
Много често в забързаното и изморително ежедневие на родители с малки деца търсим бързо
решение във всяка ситуация. Екраните може би оглавяват класацията на бързите решения в много
от ситуациите. Проблемът е, че не си даваме сметка, че в дългосрочен план това може да доведе
до много по-сериозни проблеми. Всяка една трудна ситуация с детето се случва поради някаква
причина, някаква негова нужда. Когато се фокусираме върху симптома (например, детето отказва
да се храни), а не върху корена на проблема (причината за отказа), ние просто „замазваме”
положението, но не се справяме с първоизточника. Той си остава там и най-вероятно расте. Рано
или късно ще се сблъскаме отново с него.
Причините за отказа на храна могат да бъдат различни. От това, че детето не може да поеме
количеството храна, което вярваме, че му е необходима. Възможно е да не харесва вкуса на
храната или външния й вид. Спомням си как децата ми, когато бяха малки, са отказвали филийка,
докато не я нарежа на малки парченца. Същата храна, но поднесен по различен начин. Възможно
е и да има здравословна причина, за която е важно да потърсим помощ от специалист.
Как яденето с помощта на електронни устройства се отразява върху моделите на хранене в
дългосрочен план?
През първите години от живота си детето научава моделите на поведение в различни ситуации.
Когато му покажем, че храненето се случва с екран, то не успява да развие умение да се храни
осъзнато, то се храни механично. За малките е важно да се научат да разпознават усещането за
ситост, глад, да усещат вкуса на храната, както и да развият умението да се хранят самостоятелно.
Навикът „зомбирано хранене” може да остане за цял живот и да донесе със себе си излишни
килограми, тъй като е свързано със забавен метаболизъм и глад за повече въглехидрати. Лесно се стига до затлъстяване в дългосрочен план. Затлъстяването води със себе си редица други
проблеми, между които диабет тип 2 и проблеми със сърдечно съдовата система.
Какви са симптомите, по които можем да разпознаем ефекти от прекаляването с екранно
време?
Като родители можем да наблюдаваме за няколко неща.
- Започнало ли е детето да пита предимно за екран и да губи интерес към други активности;
- Забелязваме ли разлика в продължителността и качеството на съня, буди ли се през
нощта, сънува ли кошмари; - Показва ли признаци на тревожност, раздразнителност, изпитва ли трудност да регулира
емоциите си; - Има ли дейности, за които казва, че не може да извършва без екран (хранене, заспиване);
- Има ли забавяне в развитието спрямо свои връстници (говор, самостоятелни дейности
като ходене, обличане). - Изпитва ли затруднения с концентрацията, задържа ли трудно вниманието си върху
някаква дейност и т.н.
Как екраните повлияват върху проговарянето на детето?
Децата се учат да говорят чрез естествена интеракция с нас, техните родители. Колкото повече
общуваме с тях, толкова по-своевременно усвояват това умение.
С навлизането на технологиите обаче разговорите помежду ни рязко намалят. От една страна, ние
сме постоянно в нашите устройства, а от друга – телевизорите са пуснати на заден фон и като
семейство общуваме по-малко.
От логопед знам, че когато детето навърши 3 г. – 3 г. и половина би трябвало да може да говори
така, че непознат възрастен да го разбира. За съжаление, се превръща в норма деца на 4-5 години
да не могат да разговарят. Лично моето мнение е, че това прави родителството пъти по-трудно,
тъй като се налага да гадаем какво малкото се опитва да ни каже.
Има ли ефекти от екранното време, които не се забелязват веднага, но се отразяват
дългосрочно върху поведението и развитието на детето? Често родителите казват – моето дете
няма проблеми с проговарянето и социализацията, значи екраните не му се отразяват. Има ли
„отложени във времето“ ефекти?
В училище имам няколко часа в занималнята на предучилищната група (5-6 годишни). Някои от
тях се отличават от други с невъзможността си да се концентрират. Изпитват трудност с това да ме
гледат в очите, разсейват се и не могат да разберат активността, която се предлага. Не успяват да
стоят на мястото си за дълго време и отказват да се включват в занятията. Не се учудвам, когато в
разговорите с тях разбирам, че играят видео игри на различни видове конзоли (5-6 годишни деца),
а истинският шок е, когато ми кажат, че са гледали филми на ужасите в тази възраст.
Личните ми наблюдения са, че в училище се проявяват ефектите най-явно, но често не успяваме
да направим връзката с предлаганото от ранно екранно време.
Често родителите разбират вредата от екранното време, но се чувстват притиснати от
обстоятелствата да посегнат към телефона или телевизора. Какво би ги посъветвала?
На първо място да не изпитват вина. Да се успокоят и да признаят пред себе си, че всички грешим. След това бих искала да мога да им вдъхна увереността. Можете да се справите! Само го
повярвайте и ще успеете да намерите по-добра работеща алтернатива! Личният ми опит и
разговорите с приятели ме убедиха, че имаме всичко необходимо, за да се справя и без екрани,
стига да вземем твърдо решение в себе си. Ще ни коства малко повече усилия, но те ще ни се
отплатят в дългосрочен план.
На сайта ни https://offlinekids.bg/events/ можете да намерите тематични „Какво да предложа
вместо екран?” събития, които могат да ви бъдат от помощ.
Друга важна тема е безопасността на децата в интернет. Какви са твоите съвети към родителите
относно достъпа и превенцията? В безопасност ли е всъщност детето ни на дивана в хола?
Всеки родител може и би трябвало да следи в какви приложения и колко време прекарва детето
онлайн. Важно е това да се случва с негово знание и с логично обяснение защо се прави. Детето
трябва да знае, че родителят му има доверие и го прави с цел безопасност и че ще дойде ден, в
който ще вземат заедно решение тази практика да спре. Приложението Google Family Link е
подходящо за тази цел.
Смятам, че имаме по-голям шанс да опазим децата си, като изграждаме доверие помежду ни.
Доверие, което ще им позволи да споделят с нас открито какво се случва с тях, знаейки, че ще
бъдат изслушани с готовност за разбиране и адекватна реакция от наша страна. Не просто да се
опитваме да ги дисциплинираме и контролираме, а да успеем да вникнем в думите и открием
какво действително се опитват да ни кажат.
Започвайки с изслушване, те ще бъдат по-склонни да чуят нас и да ни се доверят, когато им
споделяме как да се грижат за себе си не само в онлайн пространството, но и във всяка област в
живота.
Връзката, която изграждаме с тях, ще им помогне да изграждат и приятелски взаимоотношения с
връстниците си, а добрите приятелства в реалния живот премахват нуждата да търсим свързаност
предимно онлайн. Така по естествен начин намаляме риска за тях.
Публикувано в Светът на мама