В първата част на темата захранване на бебето разгледахме някои общи правила и препоръки по отношение на захранването, как се увеличава количеството твърда храна и кога и как се въвежда месото като хранителна група.
Моят план на захранване на двете ми деца най-общо следва следните стъпки: зеленчуци – плодове – безглутенови каши – месо – глутен – млечни продукти – жълтък – риба. В тази част ще разгледам следващите етапи от описаната последователност.
Поетапно въвеждане на глутен в менюто
Думата глутен идва от латинското gluten (лепило). Това са трудноусвоими протеини, които се съдържат в най-голяма степен в пшеницата и в малко по-различни комбинации в други зърнени култури като ечемик, ръж, овес и др. На глутенът се дължи лепкавостта и еластичността на тестото.
Около 1% от хората по света страдат в една или друга степен от т.нар. глутенова непоносимост и статистиката расте. Причината е в това, че днешните сортове пшеница съдържат много по-голямо количество от тези протеини в сравнение с преди. Глутен също така се добавя и в различни пакетирани храни, за които не бихме предположили, че съдържат такава съставка: кетчуп, картофен чипс, бонбони, сладолед, соев сос, бульон на прах, някои витамини и таблетки, шунки, колбаси и др.
Класиката още от нашето детство за въвеждане на глутен като нова храна за бебето е да му се връчи коричка пшеничен хляб, с която да си чеше венците. А следващата стъпка е прословутата попара, срещу която голяма част от съвременните майки остро скачат.
Глутенът се въвежда между 7-ия и 9-ия месец.
По-ранното захранване с глутен съдържащи култури крие рискове, а според някои източници и да се закъснее не е много добре, макар че няма доказана причинно-следствена връзка между късно въвеждане и непоносимост.
Въвеждането на глутен е добре да стане плавно – за около месец от храни с ниско съдържание на глутен към такива с високо съдържание. Тогава организмът ще има възможност постепенно да свикне с тези нови протеини и да се „научи“ да произвежда ензимите, необходими за тяхното разграждане. По време на това въвеждане е добре глутенови храни да се предлагат редовно (всеки ден да присъстват, макар и да е само с коричка хляб), за да се следи за евентуални признаци на непоносимост. Симптомите за алергия към глутена включват разстройство, загуба на тегло или бавно наддаване, липса на апетит, безпокойство и раздразнителност, коремни болки.
Често използвана схема за плавно въвеждане е последователността:
Седмица 1: Овес
Седмица 2: Ръж
Седмица 3: Спелта
Седмица 4: Пшеница
Млечни продукти
Тук включваме масло, сирене, извара, кисело мляко, прясно мляко. С изключение на последното, храните от тази група се въвеждат в периода 8-12 месеца.
Първи на редичката при захранване с млечни продукти е маслото (или неговата пречистена форма гхи) – около 8-ия месец. При въвеждането се прибавя количество колкото грахово зърно към обедното пюре и постепенно се достига до 1 ч.л. мазнина, което е достатъчно дневно количество до годинката.
При навършени 8-9 месеца може да се въведе сиренето. Бяло саламурено пълномаслено сирене, обезсолено. Може да бъде краве или козе. Започва се с малко количество и постепенно се увеличава, като до 1 година дневната доза сирене е колкото кибритена кутия.
Извара може да бъде въведена около 10-и месец. След въвеждане, дневното количество трябва да е до 40 гр., като може да се включи като добавка към плодови пюрета.
Киселото мляко в миналото се е въвеждало доста рано и е замествало кърмене.
Днес тази практика се отрича. Аз го въведох при навършени 9 месеца, а някои школи съветват да се изчака и до 11-и месец. Дъщеря ми така и не пропи айран като бебе (сега вече обича), та го предлагах с плодове и бисквитки, в застройка на супа. На бебета се дава само пълномаслено кисело мляко. До 2-годишна възраст мазнините е добре да съставляват около половината от общия прием на калории за деня.
Пълномасленото прясно мляко остава за след навършване на 1 година. В началото е като компонент на десерти – например кремчета, мляко с ориз, грис. В чист вид (за пиене) е най-добре да се изчака поне до година и половина.
Моцарела съм предлагала около годинката – и до днес дъщеря ми обожава. Кашкавал и други деликатесни сирена е добре да се предложат по-късно, тъй като най-често съдържат твърде голямо количество сол.
Жълтък
Жълтъкът е богат на витамини, минерали, желязо и полезни мазнини и е важен за развитието на бебето. Жълтъците не съдържат протеини, които да причинят алергия – белтъците са силен алерген и се оставят за след годинката.
Жълтъкът обикновено се въвежда между 8-ия и 10-ия месец. Яйцето трябва да се измие старателно и да се приготви твърдо сварено – това означава варене 15-20 мин. в зависимост от размера му. Започва се с 1/8 жълтък през ден, като на третия прием количеството се увеличава на 1/4 жълтък през ден или 2-3 пъти седмично. През третата седмица от въвеждането му може да се дава по 1/3 жълтък 2-3 пъти седмично, а на четвъртата седмица – по половинка, отново 3 пъти седмично.
Жълтък може да се добавя към зеленчукови пюрета и каши, към супи. Не е подходящо да се смесва в едно хранене с месо, риба или бобови култури.
Белтъкът е силен алерген и неговото въвеждане трябва да остане след навършване на една година, като в началото не се предлага самостоятелно, а като част от някаква храна – напр. в кекс, застойка на супа, принцеса и др. Тогава ориентировъчното количество е 3 до 5 цели яйца седмично.
Риба
Рибата се въвежда около 2-3 месеца след въвеждане на първото месо. Това най-общо означава след 8-ия месец или около 10-ия месец, като за начало са подходящи немазни риби – треска, хек, пъстърва, ципура и др. На пазара има и доста готови пюрета със сьомга, означени за тази възраст – единствената причина да не е сред препоръчаните първи е, че е по-мазна и тежка за обработка.
Всеки нов вид риба се въвежда с постепенно увеличаване на количеството в рамките на 3-5 дни, както при месото. Количеството, което трябва да се достигне, е като при месото в съответните възрасти (виж Първа част от Захранване на бебето). В седмичното меню до годинката е добре да присъства 1, максимум 2 пъти, като замества месно хранене.
Подправките
Голяма част от широко използваните в българската кухня подправки не са силни алергени. Все пак в началото не се включват в менюто, тъй като могат да дразнят стомаха. Макар и използвани в много малки дози, преди годинката подправките се въвеждат като всяка друга нова храна по няколко дни с постепенно увеличаване на количеството.
Сред подправките, подходящи за бебета до 1 година, са: копър, босилек, магданоз, мащерка, чесън, розмарин, риган, мента, червен пипер, кориандър и др.
Сол по правило не се добавя в храната на бебето до 1 година. До навършени 8 месеца дневната нужда от сол е под 1 гр, който се набавя от кърмата и/или адаптираното мляко. След това до навършване на 2-3 години дневното количество сол трябва да е около 2 гр. А не бива да забравяме, че сол има в хляба, бисквитите и други готови храни.
Този материал не претендира за изчерпателност, нито пък описаната последователност и схема претендират да са най-верният вариант на захранване. Съществуват различни педиатрични школи и национални традиции, които дават различаващи се препоръки. Във времето също практиките търпят големи изменения– заради по-голямата информация и проучвания по отношение на алергиите, автоимунните заболявания и храносмилането, заради развитието на хранително вкусовата промишленост и фармацията, заради различната околна среда и климатични условия ако щете. Ще се радвам на коментари, допълнения и препоръки.
Още публикации на тема детско здраве идетско развитие вижте тук.
Последвайте ни във Facebook и в Instagram, за да виждате и следващите ни рецепти и публикации.
