Захранване на бебето част първа

Изписано е много по тази тема, има цял куп теории за правилното и най-добро въвеждане на храните при бебетата. Кога, какво, как…

Когато Кари беше бебе изчетох тонове източници, за да си създам своята схема на захранване. Чинно си записвах всичко – кога какво и колко е яла, настроения, сън, повръщане, кога е пълен памперсът… Ентусиазмът на първото дете 😊 Малко ме взимаха на подбив с тези дневници. Но! Сега със сина ми просто преписвам.

Кога да започне приемът на храна, различна от кърма и адаптирано мляко, е въпрос на дълга полемика, в която не бих искала да задълбавам. Ще се спра обаче на поредността на въвеждане на различните хранителни групи с техните специфики.

Моят план на захранване най-общо следваше следните стъпки:

зеленчуци – плодове – безглутенови каши – месо – глутен – млечни продукти – жълтък – риба. След първата година идват и белтъкът, бобовите култури, прясното мляко.

Сок, да си призная, никога не съм въвеждала. Чела съм за схеми, които започват със сок от 3-ти или 4-ти месец, но съм чела и за отрицателните ефекти на това по отношение на коликите и дългосрочно за храносмилането.

Какво означава схемата, описана по-горе? Че започвам с няколко зеленчука, подходящи за възрастта. После преминавам към въвеждане на няколко плода според възрастта. И докато карам нататък по стъпките продължавам въвеждането на още нови храни от вече въведения вид, съобразено с възрастта на детето.

Някои общи правила

• Започва се с храни, подходящи за възрастта. От по-слаби алергени постепенно с порастването на бебето се преминава към по-доказани алергени и по-трудно усвояеми храни.

• При въвеждане на нова храна бебето трябва да е напълно здраво. Новите храни с техните свойства и специфика на обработка от страна на храносмилателната система изискват концентрация на енергия. А при боледуване тази енергия е много по-нужна другаде.

• След ваксина е добре поне 48 часа да не се въвежда нова храна. От една страна, ако се появят обриви, диария или друго неразположение, няма да е ясно дали е от ваксината или от храната. От друга страна, самата ваксина доста форсира работата на бебешката имунна система и точно в този момент да атакуваме и с прием на непознат продукт, може съвсем да разклати ситуацията. Правилото за ваксините означава също така, че ако ви предстои имунизация след няколко дни, е добре да не започвате прием на нова храна днес. Потенциална алергична реакция може да има няколко дни след поетапното въвеждане и в най-добрия случай ще отложите имунизацията заради появил се обрив. В по-лошия случай, ако има алергия, ще поставите ваксината, а обрив или друго неразположение ще забележите по-късно през деня.

• Нова храна е добре да се въвежда преди обяд. Причината – ако има реакция, тя да не се разгърне едва вечерта или през нощта.

• Всяка нова храна се въвежда на интервали от по няколко дни, спазвайки правилото “one at a time” – никога две нови неща едновременно. В началото първите храни се въвеждат на интервали от 5-7 дни с плавно увеличаване на количеството (за това по-подробно малко по-надолу). По-нататък вече нова храна може да се въведе за 3-4 дни (а по-силните алергени за 5 дни), с по-голяма стъпка на увеличаване на количествата. При доказана фамилна обремененост и алергии, винаги трябва да се действа по-бавно и внимателно и дадена нова храна може да се въвежда и по 10 дни.

Как расте количеството

Началото на захранването има няколко задачи. Бебето ще опознае нови вкусове, ще внесем в менюто му нови полезни вещества. Но и ще се запознае с нови текстури, ще трябва да овладее храненето с лъжица. Затова началото трябва да бъде плавно.

Ето схемата, която ми предложи педиатърът на децата и която следвах и при двамата:

В превод:

Първите 3-4 дни пюрето се разрежда с кърма или адаптирано мляко в съотношение 1:1. След това съотношението на смесване става 2:1 в полза на пюрето. След първите няколко седмици на захранване, обикновено разреждане вече не се налага – тук бебето диктува парада. То се прави, от една страна, за да е по-познат вкуса за бебето. А, от друга страна, за да не е толкова фрапираща разликата в консистенцията спрямо течната му храна до момента.

След като сме въвели първия продукт безпроблемно, можем да преминем към следваща нова храна. Тук идва едно объркване – сега пак ли да започна отначало с 5-10-15 гр или от новата да дам направо 40 гр, защото до това количество съм стигнала… Компонентите на захранването са най-общо два: постепенно увеличаване на количеството твърда храна и постепенно предлагане на нови храни. Двете неща вървят паралелно. Това означава, че всеки нов продукт въвеждаме с малки стъпки (лъжица-две-три), за да се проследи евентуална реакция, а остатъка допълваме с вече познати храни.

С какво започваме?

Има много информация и таблици в интернет пространството, указващи подходящите първи храни при захранване. Някои започват с ориз като слаб алерген, други с плодове (ябълка, круша), тъй като сладкият им вкус се харесва на бебетата. Трети стартират със зеленчуци (картоф, пащърнак, морков), защото се опасяват, че след опитване на сладък плод, бебето няма да хареса безвкусния картоф, например.

Моето решение и при двете деца беше да започна захранването с тиква. Слаб алерген, чудесни хранителни свойства. Сладка е и се харесва на всички бебета. И още едно предимство – постилам си с разхлабваща храна, която, веднъж въведена, е моето оръжие, с което „коригирам“ всякакви неразположения от приема на картоф, ориз, морков и други запичащи храни.

След тиквата вариациите за продължение са много, просто трябва да съобразите подходящите за възрастта зеленчуци и да започнете с по-слабите алергени. Подходящи в началото са пащърнак, картоф, бял морков (оранжевият се води по-силен алерген и го оставих за малко по-късно), броколи, карфиол, тиквичка.

Кога заместваме цяло хранене с твърда храна?

И в това отношение мнения много. И винаги любимото ми „водете се по детето“, което доста често не се получава. Според някои школи дори до годинката основното количество храна идва от кърма/адаптирано мляко, а останалото е за „опитване“. Ако детето е злоядо и му е трудно да свикне с новите храни, това го разбирам, но в противен случай ми се вижда твърде крайно. Разбира се, има и периоди – при никненето на зъби, при боледуване, в които бебетата почти изцяло отказват твърда храна и се връщат към млякото, което е съвсем нормално.

Първо се замества обядът.

Ако захранването започва още след 4-ия месец, не е препоръчително заместване на хранене, дори и детето с охота да приема пюретата. Най-добре е да има въведени едно-две меса, за да може да се радва на пълноценен обяд. Първото месо – пуешко, заешко, пилешко, се въвежда между 6-и и 8-и месец, така че някъде в този период се случва и заместването на обедното хранене с пюре. Препоръчва се да се редуват един ден месо със зеленчуци, един ден само зеленчуци (или два на два), а след въвеждане на жълтъка, той се добавя в безмесните дни. След навършване на годинка месото (в това число и рибата) се включват по-осезаемо и трябва да присъстват в менюто 5-6 дни в седмицата. Обикновено детските кухни предлагат едно месно и едно постно ядене, така че ако обядът е с месо, вечерята е без или обратно.

Следващото хранене, което се замества, обикновено е следобедното (това, което се пада между 16 и 18 часа, в зависимост от режима на бебето). За него се въвеждат плодовете и кашите. Тъй като е по-добре новите храни да се въвеждат преди обяд, за да се проследи за реакция до края на деня, аз правех следното: Всеки нов плод или каша (които ми трябват за следобяда), въвеждах сутрин (с храненето в 9-10 часа), а веднъж въведени, вече си ги ползвах свободно за следобедната закуска.

Третото хранене за плавно заместване е закуската – обикновено след въвеждане на глутен и млечни продукти. Сутрешните две млека около годинката или по-късно плавно се трансформират в закуска + малко плодово прихапване към 10-11. Като и след тяхното заместване, в менюто на бебето остават 1-2 хранения с кърма/адаптирано мляко.

Месото – колко и какво

В зависимост от началото на захранването, месото се предлага между 6-ия и 8-ия месец – обикновено се препоръчва да е месец-два след началото на захранването. Профилактичните кръвни изследвания, които се правят при навършени 6 месеца, дават ориентир за нивата на хемоглобин в кръвта и дали има нужда да се побърза с въвеждането на месо, а и на жълтък след това.

Подходящи за начало на захранването с месо са крехки меса без много мазнини. Такива са пуешко, заешко, пилешко – аз ги въведох в тази последователност.

Първият вид месо е добре да се въвежда в продължение на 5-6 дни с увеличаване на количеството лъжичка по лъжичка.

Тъй като в тези месеци месо не се дава всеки ден, моята схема е 5 гр месо към зеленчуковото пюре в първия ден от захранването с месо, 10 гр. във втория ден, един ден пауза, след което два дни по 15 гр към зеленчуковото пюре. За въвеждане на втория вид месо е добре да се изчака около 2 седмици от въвеждането на първото.

Обръщам внимание, че ако използвате готови пюрета само от месо, в тях месното съдържание обикновено е 40 до 50% (останалото е ориз и вода най-често). Т.е. ако добавите 20 гр от това пюре, означава, че сте добавили 8-10 гр месо.

Ето ориентировъчното дневно количество месо, което бебетата и децата се препоръчва да приемат според възрастта. Сигурно ще попаднете на таблици с други параметри, разминаванията идват от различните педиатрични школи и от това дали месо се предлага всеки ден или през ден, а количествата са все пак за среден ориентир:

Следва: Част втора от Захранване на бебето. Как въведох глутен, млечни продукти, жълтък, риба.

Този материал не претендира за изчерпателност, нито пък описаната последователност и схема претендират да са най-верният вариант на захранване. Съществуват различни педиатрични школи и национални традиции, които дават различаващи се препоръки. Във времето също практиките търпят големи изменения – заради по-голямата информация и проучвания по отношение на алергиите, автоимунните заболявания и храносмилането, заради развитието на хранително вкусовата промишленост и фармацията, заради различната околна среда и климатични условия, ако щете. Ще се радвам на коментари, допълнения и препоръки.