Замисляли ли сте се как четем? Човешкият мозък не чете всяка буква поотделно, а думата като цяло. Дори цели словосъчетания виждаме и възприемаме в цялост и не се взираме толкова в буквите. Ткаа уяспваме да преочтмее нааписното, джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло. Важно е единствено първата и последната буква да бъдат на мястото си, за да разберем написаното.
За да стигнем до това обаче, е необходимо да овладеем езика. Именно това се случва в процеса на ограмотяване на малките деца – опознаването на компонентите на езика и на графичното му представяне, осмислянето им в цялата последователност на наслагване и употреба: звук – буква – сричка – дума – изречение – текст.
Често родители споделят, че детето им е започнало да чете изведнъж, без да е учено целенасочено, просто ей така. За мен истината е друга. С целенасочени усилия или не, детето е необходимо да достигне определена степен на зрялост и познаване на езика, за да се „отприщи“ този процес. Понякога това се случва незабележимо за родителите, друг път те активно участват и наблюдават развитието.
Карина започна да чете цели текстове и книжки като част от ежедневната си рутина на около 5 и половина. Много преди това умееше да прочита думи или изречения, но й костваше усилия и се отказваше бързо. В един момент достигна определената критична точка на своя опит с езика, от която нататък процесът рязко се ускори.
Има много полюсни разбирания у родителите за и против ранното ограмотяване.
Като дете, което имаше солиден картон в библиотеката още преди първи клас, аз съм ЗА детето да се научи да чете по-рано и не приемам тезите, че ще му е скучно после в час. Обичам да цитирам Теодосий Теодосиев, който казва, че едно дете, за да натрупа добър понятиен апарат, до 9 клас трябва да е прочело поне 1000 книги с по толкова страници. Естествено, това не може да е самоцел и не може да се случва несъобразено с развитието на детето. Като при прохождането – минава през отделни етапи и при различните деца по различно време – според техните интереси, темперамент и пр.
5 и половина не е амбициозно рано – съвсем прилично с оглед на това, че нашето поколение стартираше първи клас на 6. Но зад това стои не някаква претенция за вроден интелект и талант, а последователна, целенасочена и непрекъсната работа с езика далеч преди тази възраст.
На първо място е любовта към книгите. По тази тема съм писала подробно в „Как да отгледаме четящо дете?“, затова в сегашната публикация по-скоро ще се фокусирам върху някои технически аспекти на четенето и върху съвети за стимулиране на прохождащи читатели.
От А до Я
Нямам за цел да се спирам подробно на всички етапи на овладяване на езика. Тези неща така или иначе са заложени и в задължителната образователна програма на децата в трета и четвърта група в детската градина. Но ще маркирам някои моменти, за които имам полезен опит, съвети и идеи.
На първо място, разбира се, е опознаването на буквите. Това често започва в много ранна възраст – моята буквичка, буквичката на мама, на тате, на баба… Детето ги възприема като символи и ги запомня, без все още да разбира връзката между звука и изписването му. Тук бих споделила няколко комплекта на любими издателства, които сме ползвали, когато Кари беше по-малка, а сега и с Мити. Издателство Carrot имат чудесна образователна кутия с българската азбука. Комплектът на Cleverbook с азбуката в картинки също беше сред любимите на Карина. Други полезни материали и игри, които сме ползвали, са дървени пъзели и магнитни дъски с букви, картинни речници.
Звуков анализ
Звуковият анализ започва с определяне на първи звук от думата. За нас, възрастните, е странно, че дори се поставя като въпрос нещо толкова очевидно. За малките деца нещата не стоят така и се изисква внимание, слушане и познаване на звуковете и буквите, за да може детето да идентифицира и отдели началото от цялата дума.
Веднъж овладяно, преминаваме към определяне на последен звук от думата. Едно ниво на трудност по-горе, особено при думи, завършващи на беззвучен съгласен звук.
Когато Кари беше по-малка, често докато пътуваме играехме на верижка от думи – игра, която помага за овладяване на тези начални стъпки в звуковия анализ. Стана нещо като традиция – седне ли в колата, веднага пита „Кой започва пръв?“ Единият казва дума, следващият трябва да продължи с друга, започваща с последния звук на предходната – и така верижката може да продължи до безкрай. Когато Карина задобря в това, преминахме на друго ниво – новата дума да започва с втория или третия звук на първата. Веднъж по време на такава игра с трети звук стигнахме до дума с Ъ. Кари каза „ъгъл“ и хакна играта – нямаше как да продължим с друга дума от третия звук 🙂
Звуковият анализ е свързан и с разграничаването на гласен и съгласен звук.
Това умение е важно след това за деленето на срички при четене и писане. В този етап много полезни са упражненията за съставяне на модели на думите (отбелязване на местата на гласни и съгласни), съотнасяне на дадена дума към готови шаблони, определяне на първи, последен, втори, еди-кой-си звук, откриване на звук в набор от думи и т.н. Има много ресурси с такива упражнения в интернет.
С това идва и разбирането за сричките и деленето на срички, което се овладява с пляскане или с поставяне на юмруче под брадичката, докато детето изговаря думата. Така брои колко срички има думата, а след това и може да покаже къде се разделят те в звуковия модел.
За упражняване на звуковите модели бих препоръчала комплекти за формиране на срички и думи като този на Логопедико или шарените кубчета на издателство Атеа.
С Кари освен с играта на верижка от думи често играехме и с кодиран език – с накъсване на думите на срички или букви. И сега, ако иска брат й да не разбере какво казва, ми говори на букви – например, когато моли за парче ш-о-к-о-л-а-д :)))
Влакът на думите
Буква – звук – сричка – дума. Хайде сега да ги свържем в изречение. Осмислянето на ролите на думите в изречението, тяхната самостойност и свързаност е важна както за писането и четенето, така и за разбирането на текста.
В градината на Кари учеха изреченията като влак – локомотивът и вагоните са отделните думи. Съюзите и предлозите са малки вагончета, а самостойните думи са големи вагони. Всъщност отделянето на предлога от основната дума, за която се отнася, е най-трудната част за децата.
Тук много помагат упражнения и игри за съставяне на изречение по зададени разбъркани думи. Започвате с 3 думи, образуващи изречение и постепенно може да увеличавате техния брой, включвайки предлози и съюзи.
Всички тези занимания с езика неусетно ни водят към четенето и писането. Просто се случва, защото детето вече е подготвено да възприеме писмената реч по нов начин.
Тук ще опиша още някои хубави помагала и пособия, които познаваме добре от личен опит с Кари и препоръчваме горещо:
Звукове и букви на издателство Скорпио
Голяма книга за детската градина на издателство Фют
Крокотак 5-7 години, както и Детски буквар на Крокотак и кръстословиците за малките
Готови за училище на издателство Дива
Мога, зная с думи да играя от поредицата „Златното ключе“ на издателство Бит и техника. Цялата поредица помагала е страхотна. Бих препоръчала и Магическия кръг със срички.
Със сигурност имам да добавям още към този списък.
Как да помогнем на детето да отключи импулса на четенето?
Няма магия, няма shortcut. Четенето идва с… четене. За да премине едно дете от познаването на буквите към сричането и от сричането към гладкото четене, се изисква просто да се упражнява.
Когато са поставени основите на боравенето с езика, често единствената спънка пред същинското четене е страхът. От дълги думи, от малки букви, от странни шрифтове, от непознати текстове, от много текст… Ето защо нагазването в дълбоките води трябва да започне с навиване на крачолите на плиткия пясък.
1. Предлагайте познати книги.
Много подходящи са книги, четени безброй пъти и които детето знае почти наизуст. То е доволно и мисли, че ви надхитря, като вместо да чете, предава наизустения текст. Всъщност надхитрено е то – защото в процеса на „прочитане“ наизуст, то следи думите, докато ги изговаря, заглежда се какво следва, ако забрави следващия ред. И всъщност наистина работи с езика, преодолявайки без да разбере психологическата бариера на страха от четене.
2. Изберете римувани текстове.
По сходен начин работи и римуваният текст – детето по подразбиране се досеща за последната дума от реда и я прочита по-бързо – доволно, че е хакнало системата.
Покрай Мити вкъщи се върнахме към приказките в рими на издателство Златното пате. Карина много обича да му ги чете и не се плаши от дългите текстове именно заради хубавите рими, които лесно се помнят.
3. Малко текст, много илюстрации.
Една от първите самостоятелно прочетени от Кари книжки беше „Ема. Един прекрасен ден“ на издателство Пурко. Цели 90 страници! Беше на 5 и беше много горда 😊 Книгата представя ситуации от ежедневието на момиченце на име Ема. Всяка страница е посветена на случка от деня й, представена в едно кратко изречение и подкрепена с хубави илюстрации и интересни пиктограми, които спомагат за по-лесното възприемане на текста. Пиктограмите подсказват на детето коя е думата – то гледа буквите, поглежда и картинката и свързва двете. Много текст на едно място плаши и отказва. Но такъв тип представяне на историята дава сигнал на детето, че то може да се справи и го мотивира да опита.
На българския пазар има много книжки, пресъздаващи дадена история с малко текст и красиви илюстрации. При нас проработи това, че Кари имаше основна роля в избора на нови книжки за малкия си брат – и така уж за него, купувахме книжки, които и тя да му чете. Моята първа прочетена книга като дете беше за Барбароните. Бях споделила това с Кари и внезапно се озовахме с почти пълна колекция от новата поредица на издателство Фют. Имахме няколко книжки от по-бебешкия й период, но сега ги откри по друг начин – като свое четиво. Последваха най-различни поредици като Пип и Поузи и Приказките на стария дъб и други, за които брат й е много благодарен 😊.
Друг интересен вариант са комиксите. Ако разговорът между героите не е изписан ред по ред, а разхвърлян на листа, нещата стават по-интересни. Изровете си старите комикси с Мики Маус и Доналд Дък – ще са чудесно четиво за прохождащи читатели.
Важен е не само обемът на текста, но и неговото разположение на листа, както и шрифтовете. В началния етап на четене се насочвайте към текстове с простички несерифни шрифтове и по-голямо междуредово пространство. Постепенно с натрупването на опит идва и смелостта за по-дълги текстове. Не натискайте това да се случи бързо, детето трябва да го възприема като лично предизвикателство, с което може да се справи. Гордостта от новото умение провокира Кари сама да търси нови книги – самостоятелни кратки истории, разкази, приказки като тези от поредицата на библиотека Славейче, детски романи като Агата, Дори Фантасмагорията и др.
4. Да скрием дългите думи.
Знаете ли коя е най-дългата дума в българския език? Кари я научи, когато беше на 4 и с гордост я рецитираше: непротивоконституционствувателствувайте.
Можеше да я пише много по-рано, отколкото можеше после да си прочете написаното. При писането ти владееш нещата – делиш на срички, подкарваш го бавно и следиш докъде си. При четенето огромната дума идва изневиделица – цяла, непозната, ненакъсана.
Това, което в началото правехме с Кари при такива думи-чудовища, е да закрием втората половина. И хоп – чудовището се смали. Прочитаме първата част, после откриваме втората половина и скриваме първата. Сякаш думите са две сестрички – щом ги опознаем поотделно, ги пускаме пак да се хванат за ръце. Когато започна да чете по-самостоятелно, забелязах, че все още понякога използва този трик при по-дълги думи.
5. Текстове на срички. Да или не?
На книжния пазар има много книжки, които предлагат текстове, накъсани на срички. Личният ми опит е, че с такива текстове не бива да се прекалява. До известна степен са полезни, за да свикне детето да дели думите на срички. Но в същото време това разделяне реално пречи да се види думата, да се осмисли като конструкция и да бъде обхваната от окото в своята цялост. Опитвали ли сте вие да четете такъв текст? За възрастен това дори е по-трудно, защото нашето око възприема думите и деленето им на съставни части пречи за бързото разбиране на смисъла.
6. Да се редуваме.
Често с Кари си делим текстовете. Тя чете единият абзац, аз другия. Тя чете едната страница, аз съседната. Това дава на детето усещане, че напредва по-бързо. А апетитът идва с яденето. Дава му сигурността, че сте заедно в това трудно начинание. Дава му примера и възможността за непосредствено сравнение – на темпото на четене, на интонацията и изразителността.
Веднъж при такова редуване с Кари бяхме седнали една срещу друга на дивана. Дойде моята част от текста и започнах директно да чета с обърнатата към нея страница – хем да може тя да проследи думите, ако желае. Много се впечатли, че мога да чета наобратно и също реши да пробва. Учудващо за мен, тя се справяше доста добре с четене с главата надолу и книгата дочетохме изцяло наопаки. Не че има нужда някой да се учи да чете наобратно, но е още една игра с писмената реч, която спомага за овладяването й.
7. Внимавайте с критиката.
Децата обичат да им е лесно. Да подкарат колелото без помощни от раз, да спечелят играта на домино само на късмет…
Не поправяйте прекалено често. И твърде натрапчиво. На мен ми отне известно време да намеря баланса. Резултатът от по-активни намеси може да е по-скоро отказване, отколкото насърчаване. „Щом непрекъснато ме поправяш, явно не се справям и не мога, по-добре да се откажа.“ – това си мисли детето. Та, трябва да сме деликатни в желанието да помогнем. Част от грешките така или иначе детето изчиства самó от контекста.
Поощрението и похвалата от друга страна са като химичен катализатор на верижна реакция. Детето иска още и още и търси да захранва това чувство на удовлетворение с нови подвизи и победи над текста.
8. Мога да чета, но мога и да слушам.
Това, че детето вече е започнало да чете самостоятелно, не бива да е причина да спирате да му четете и вие. Четенето с мама и тате е специално време заедно. Ако отказваме да четем, само защото детето вече може и самó, все едно му отказваме това специално време. И внезапно новото умение се оказва наказание.
Освен това речниковият запас, необходим за по-доброто разгръщане на уменията за четене с разбиране след това, се натрупва както през зрителната, така и през слуховата памет и те по различен начин подпомагат обогатяването на езика и развитието на асоциативното мислене.
9. Заедно в библиотеката и книжарницата.
Досега повече говорих за техническата страна на четенето, но най-важното за амбицирането и напредъка остава интересът към книгите и историите. И какво по-стимулиращо от това сам да избереш какво да четеш сред огромното разнообразие от нови заглавия в книжарницата или градската библиотека.
Често отказвам да купя поредната играчка или лакомство, но на книги никога не мога да кажа „Не“. Единственото, за което следя и държа, е да не зарязваме книга недовършена и да не трупаме нови покупки, ако има много чакащи непрочетени творби вкъщи.
Не съдете избора на книги. Младият читател тепърва ще оформя своя вкус, така че в този начален етап не е необходимо да сме твърде придирчиви към избора. За да бъде стимулирано и разгърнато желанието за четене, то трябва да отговаря на личните интереси, потребности и желания на детето.
10. Примерът на по-големите.
И преди съм коментирала темата за любовта към книгите и как тя се захранва много преди детето да може да чете. Кари беше на 4, когато написах „Как да отгледаме четящо дете?“, където коментирам много аспекти на това какво трябва да правим (и да не правим), за да помогнем на детето си да открие любовта към книгите.
Едно от най-важните неща и там е личният пример. Децата на четящи родители обичат да четат. Тук бих добавила и примера на по-големите братя и сестри, братовчеди и приятели. Авторитетите за детето, които са едновременно пример за подражание, но и най-близки до техния начин на мислене и общуване.
Двете ми племенници (на 10 и на 13 години) също много обичат да четат. Голямо удоволствие е да видя как Кари ги разпитва за книгите им и как 5-годишното и 10-годишното си разменят заглавия. А после Карина с упоритост и много усилия се старае да напредне с дълги и сложни текстове на по-големи детски романи, защото била обещала.
Ако искате да виждате и следващите ни публикации и рецепти, последвайте ни във Facebook и в Instagram.