Кристина Орсова е маркетинг специалист, като през последните 10 години работи в сферата на дигиталния маркетинг и социалните медии. Автор е на блога В чехлите на мама, където споделя готварски рецепти и родителски опит. Може да я познавате и от първата й детска авторска книга “Юнашко камъче” на издателство Екрие.
Кристина се запалва по готварството от съпруга си и това е една от основните теми в блога й. Тя пък от своя страна предава страстта на двете си момчета, на 6 и на 3.5 години, които са й чести помощници в кухнята. Темите, които я вълнуват около децата и кулинарията, споделя и в профилите си във Фейсбук и в Инстаграм.
Разкажи повече за блога си.
Създадох блога си В чехлите на мама по време на първото си майчинство, за да не спирам да пиша и да комуникирам с хората онлайн. Винаги съм се стремяла да бъда полезна със съдържанието, което споделям – рецепти за лесни и здравословни семейни ястия, захранване и изграждане на здравословни хранителни навици от ранна детска възраст, занимания с деца с минимален бюджет, детска литература и възпитаване на любов у децата към книгите. Покрай Ковид пандемията реших да подкрепям български брандове, които ползвам и които много харесвам, за да допринеса и аз за справянето им с финансовата криза, която последва. Привърженик съм на живота с минимален отпадък и споделям и своя опит в сферата. Смятам, че всеки може да допринесе с малки, но ежедневни стъпки, и същевременно се стремя да запаля и децата си по темата и да ги науча как да правят устойчиви и екосъобразни избори на продукти.
Откъде идва интересът ти към готвенето?
Като малка бях „злоядо дете“, не обичах много неща и залитах по сладките и тестени изделия. Когато се запознах с бъдещия ми съпруг, той ме изненадваше редовно с готварските си умения. Постепенно ме мотивира да пробвам повече храни. След като заживяхме заедно, се научих да готвя много неща благодарение на него, а и на свой ред започнах да се уча, за да го впечатлявам и аз. Преди да създадем семейство много пътувахме в чужбина, за да опознаваме чуждестранните кухни и да внасяме рецепти и опит на домашната трапеза. У дома е пълно с кулинарни книги, а когато пусна телевизор, гледам само кулинарни канали. Дори момчетата ми редовно взимат някое кулинарно списание, разлистват го и ми посочват какво искат да им сготвя.
Често включваш и децата си в кулинарните приключения. Какво е да готвиш с малки деца?
Да, както споменах и те са „облъчени“ 😊. Заради това, че аз нямах добри хранителни навици като дете, още щом родих реших, че ще направя всичко възможно, за да науча децата ми да обичат храната и да имат интерес към целия процес – от отглеждане на храна/пазаруване, през готвене и разбира се, хранене. За мен допирът с храната е съвсем нормален етап от развитието на детето и още със захранването се стремя да давам свобода на децата да пипат, опитват, мият, белят храни и пр.
Към втората годинка вече децата могат да се включат в елементарни дейности като миене на плодове и зеленчуци, белене на банан или мандарина, разчупване на броколи, късане на листенца спанак и др. Така научих големия ми син да яде зеленчуци: докато мие и реже зеленчуците, той ги опитва и напоследък се стигна дотам, че давайки му да направи той салата за цялото семейство, накрая изяжда половината зеленчуци, още докато ги реже.
А какво е да готвиш ЗА малки деца?
Не е никак лесно, защото те са придирчиви и често си сменят вкусовете от ден за ден. Днес обожават краставици, утре ги ненавиждат. Искам да ги науча да правят разлика между храните, които им носят хранителна стойност, и тези, които само утоляват глада, но не са полезни за здравето. Затова и постоянно коментираме на масата коя храна какво ни дава. Но се старая да не съм крайна, разбира се от време на време хапват нещо „вредно“. Семейното ни меню се промени доста след децата. Започнахме да консумираме повече фермерски храни; месо и млечни продукти от пасищни животни; чисти зеленчуци и плодове, доколкото бюджетът и условията ни го позволяват.
След майчинството започнах работа в екипа на специалист по хранене, като една от задачите ми е да проучвам заболявания и връзката им с храненето, влиянието на храните върху човешката физиология и психика. И смея да твърдя, че на стремежа ни да храним децата си с чиста и полезна храна не бива да се гледа като на модерен каприз, а като на ключов фактор за тяхното здраве в дългосрочен план.
Освен страхотни рецепти, ти често споделяш и любопитни идеи за игри и занимания за деца. Откъде черпиш идеи?
Игрите и заниманията просто ме спасяват, когато децата се тръшкат или правят бели от скука. Не съм кой знае колко креативна, просто наблюдавам децата и им предлагам занимания според моментните им интереси и нужди за учене. Не съм фен на изобилието от шарени и писукащи играчки, дори и да са евтини и достъпни. Като малка си творях играчки от подръчни материали и това ми е останало като интерес и сега, така че голяма част от заниманията са ни от типа „Направи си сам“. Децата ми обичат да фантазират и редовно майсторим неща от кашони, пластмасови опаковки или дори счупени играчки.
Ти си автор на книгата „Юнашко камъче“. Разкажи ни повече за нея.
Книгата е вдъхновена от истинска семейна случка. Бяхме на приключение на Витоша, изкачихме Черни връх за пръв път с децата. На връщане Алекс падна и си одраска колената, разплака се и беше доста разстроен. Както обикновено, аз се опитвам да се справя с подобна ситуация с игра или с някаква забавна история. И измислих историята за юнашкото камъче, което помага на децата, щом паднат и се наранят. Той спря да плаче, докато търсехме заедно камъчето. Това, което ме впечатли и ме накара да се замисля да споделя историята, е че след като и Тео падна и се удари, батко му го успокои и му подари своето юнашко камъче.
Т.е. историята го беше трогнала и му беше показала как да реагира, ако някой друг се нарани. И така всеки път като падне някой, вместо да плаче, търси юнашко камъче или вади някое от джоба си. Вече десетките камъни в джобове и чанти имат практическо приложение. Отделно искам да помогна на децата да се научат как да реагират, когато някой падне или се нарани. Както и да се чувстват по-смели и защитени, когато им се случи на самите тях.
Подочух, че ще има и втора книга. Разкрий малко повече.
Тъй като храненето на децата за мен е тема номер 1, новата книга има за цел именно това. Да дам идея на родителите как да разговарят с децата си за полезните храни, в частност за зеленчуците. И същевременно да разкажа на самите деца една забавна история с герои, в които да се припознаят.
Как подбираш книгите за твоите деца?
Според моментните им интереси. Имаше периоди, в които четяхме само за динозаври, за космоса или за пожарникари. В момента сме на тема рицари, дракони и чудовища. Отделно им взимам и книги според нуждите им. Когато се страхуват от нещо; когато искам да им обясня нещо; когато искам да ги стимулирам да научат нещо полезно. Обожават историите за костенурчето Франклин, фантастичните истории на Маури Кунас за космоса, викингите и рицарите също са им сред любимите. От българските автори имаме много любими заглавия на Евгения Войнова. А класическите народни приказки в библиотеката ни са от моето детство и вече се късат от разлистване и четене.
Няколко блиц въпроса за финал
| Любим филм? | Нямам фаворит, обичам комедии |
| Любима книга? | Всички истории за Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, обожавам детективски романи |
| Храната, без която не можеш? | Шоколад |
| С какво започва денят ти? | С прибиране на миялната машина, докато приготвям закуска за децата |
| Любимото ти място в България? | Десетки са: море, планина, село, античен град, всяко си има своето очарование |
| Любима дестинация в чужбина? | Флоренция |
| Три вещи, без които не можеш? | Ластик за коса, маратонки и телефон |
| Как си почиваш? | С тишина или ходене пеша |
| Като дете каква искаше да станеш, когато пораснеш? | Моден дизайнер |
| Сладко или солено? | Комбинация от двете |
| Планина или море? | Планина до морето |
| Котка или куче? | Котка |
Кристина сподели с нас любим летен десерт с ягоди, който може да видите тук: