Погача за 40-ия ден на бебето. Традиции и ритуали

Погача (или питка) за отбелязване на 40-ия ден от живота на бебето е една от традициите, които по вълшебен начин преплитат християнски и езически обредности.

Организирала съм 2 пъти такъв празник (за Кари и за Мити) и съм имала привилегията да съм сред орисниците на много много бебенца. Тук събрах на едно място някои основни моменти и ритуали за онези, на които им предстои да правят погача.

Молитва на 40-ия ден

На 40-ия ден след раждането майката за пръв път може отново да посети църква. Отива заедно с бебето (в миналото свекървата е водела снаха си и внучето), за да го представи пред Бог и да й бъде прочетена т.нар. “чиста молитва”.

Молитвата е за благодарност, че Бог е опазил майката и бебето в тези първи 40 дни, които се считат за рискови и все още между живота и смъртта. Молитвата е и за покровителство на Господ над детето. След молитвата майката и бебето биват въведени в храма, където се палят свещи за здраве.

Добре е предварително да попитате какво е необходимо да носите. В различните църкви е приет различен ред, най-често изискват бутилка червено вино, олио и здравец, завързан с червен конец. Носи се и малка почерпка за църквата.

От църквата може да вземете светена вода, за да поръсите после с помощта на китка здравец дома, както и стаята и леглото на бебето.


Ритуалът с разчупването на питката обикновено се прави в дома на майката и бебето. Това може да стане на 40-ия ден или в удобен ден след това, но не и по-рано.

Гостите

Канят се само жени и момичета, мъже на празника не се допускат.

Още преди да дойдат гостите, на входа на дома се поставя червен конец (например, завързан на бравата на входната врата). Той предпазва майката и бебето от зли сили и мисли.

Гостите не се изпращат, не си взимаме с никого довиждане. Всеки сам си тръгва, когато прецени, като не изнася нищо от къщата. Традицията е събирането да е така организирано, че гостите да дойдат и да си тръгнат по светло.

Преди да си тръгне, всяка от жените трябва да остави до леглото на детето конец от дрехата си, за да не открадне съня му.

Трапезата

Почерпката е само от сладки ястия. Дори погачата, която ще се разчупва, трябва да е сладка. Тя се приготвя от майката или бабата на бебето, като с месенето жената прави своите наричания. Задължително е на масата да има и сурови орехи, които се чупят, за да е “отракано” детенцето. Поставя се и мед за питката.

На трапезата се слага и сито. То се използва за някои от ритуалите. В него се поставят орехите и се разтръскват, за да е весело и игриво детето. После ситото се вдига високо, за да порасне голямо детето.

Нищо не се изнася от къщата и не се взима от гостите, нищо не се изхвърля от трапезата.

Погачата на Кари избрах да направим в ресторант и по-голяма част от почерпката поръчахме. За Мити, който е зимно бебе, предпочетох да сме в по-тесен кръг вкъщи. Една част от десертите приготвих аз, а други баба (имаше любимите фунийки с крем и курабийки).

Подаръците

Традиционно на такова събитие гостите носят по нещо сладко (не прекалявайте, защото домакините също ще са приготвили пълна маса). Обикновено се даряват пари, но не са изключени и подаръци. Пригответе си монети за ритуала с разчупване на питката.

В някои райони гостите даряват също кромид лук, червени чушки и яйца като символи на устойчивост срещу болести.

Ритуалите

Основният ритуал на събитието е разчупването на питката и наричанията.

Майката с бебето сядат на стол, а над тях се държи питката върху бяла кърпа. Кърпата се държи от двата края над главата на майката и бебето от две неомъжени девойки с двама живи родители. Питката се разчупва от свекървата или тъщата над кърпата. Идеята е да не падат трохи по земята, за да не се разпиляват в хубавите моменти, които предстоят в живота на детето.

Първото парче от питката се оставя в кърпата за Богородица, второто се дава на майката и бебето. останалите парчета се раздават на всяка от гостенките. Задължително е всеки да опита парче от питката, потопено в мед.

След ритуала с разчупването момичетата продължават да държат кърпата с парчето на Богородица над главата на майката и бебето и всяка от гостенките се приближава, оставя пари в кърпата и отправя своите пожелания към детенцето. Традицията е да се оставят монети, да дрънкат, като сред тях е добре да има и големи и „тежки” с висока стойност, за да е стабилен финансово животът на детето.

След това кърпата с първото парче от погачата и с парите в нея се завързва. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав – за да не е детето нито стиснато, нито с широки пръсти. Завързаната кърпа задължително се поставя на най-високото място в дома – за да успее и да стигне “високо” в развитието си детето.

Освен наричанията при разчупване на питката, за погачата на Кари бях приготвила малка кутия за орисии, в която всеки от гостите да остави своете пожелание, мисли и съвети към малкото човече.

След най-малко 40 дни на някой голям християнски празник кърпата с питката се сваля и се развързва. Със събраните монети се купува подарък за бебето, а парчетата от погачата се натрошават и се дават на птички и животинки, за да разнасят благопожеланията за бебето по света.

Вижте още: Захранване на бебето стъпка по стъпка.


ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*