Спортът има много важна роля за изграждането и развитието на детския организъм. Редовното спортуване е в основата за правилното развитие на мускулатурата и костно-ставния апарат, развива координацията, баланса и рефлексите, намалява рисковете от затлъстяване.
Наред с физическите ползи от спорта обаче не по-малко важно е благоприятното влияние на физическата активност и организираните дейности върху психичното здраве на децата. Спортът може да е мощно оръжие срещу стрес, хиперактивност и проява на агресия. Може да допринесе за по-добрата социализация, за развитието на умения за комуникация и работа в екип, общностен дух и чувство на принадлежност.
Често срещан предразсъдък е, че спортът и ученето не вървят заедно, дори напротив – пречат си. Всъщност редовното спортуване при децата развива дисциплина, самоконтрол, упоритост да полагаш усилия за постигането на резултати, състезателен дух… Качества, силно необходими за по-доброто представяне и в академичните дисциплини.
По темата за спорта и децата и как да изберем правилния спорт за нашето дете поканихме да ни разкаже Петя Славчева, доктор по педагогика и магистър по спортна психология със следдипломна квалификация по рефлексотерапия. Тя е преподавател в сектор „Физическо възпитание и спорт” на Медицински университет – София. И майка на две деца близнаци – момче и момиче на 5 години.
Как да изберем подходящ спорт за детето?
Нашето поколение, на днешните родителите, по-често избирахме своите извънкласни занимания сами. Записвахме се и се отписвахме на различни спортове и курсове, докато нещо не ни хареса или просто разберем, че не е за нас. В много случаи родителите ни дори и не разбираха. Днес ситуацията не е такава. Възрастните правим изборите вместо тях, водени от желанието да обогатим (или уплътним) ежедневието на детето. Но и ограничени от предпоставки като цена, местоположение, ангажираност.
Няма лош спорт. Всеки спорт учи на дисциплина, постоянство, търпение, уважение и нещо много важно – умението да печелиш и да губиш. Различните спортни дисциплини развиват едни или други двигателни умения и навици. Има обаче спорт, който нашето дете ще харесва и за който ще е подходящо. И такъв, който няма да го увлече или пък физически няма да е подходящ за него.
Изборът на спорт трябва да е обвързан с физическите възможности на детето, но и с характера, темперамента и личностните му качества. Не бива да забравяме също, че наклонностите, интересите и способностите на детето се развиват и променят с възрастта. Така че няма нищо драматично в това детето да опитва и да се отказва от различни спортове, докато намери своето място. Правили сте го и вие като деца, нали?
Спортът според възрастта
По малките деца, във възрастта от 2 до 5 г., са твърде малки за отборни спортове и спортове с топка. На тези години децата нямат добре развита двигателна култура и не разбират принципите на отборните спортове. Затова в тази възраст родителите е добре да подбират индивидуални спортове с естествени движения. Като бягане, скачане, плуване, каране на колело, катерене. Такива спортове са плуването, гимнастика, начални елементи от леката атлетика, йога, танци, катерене и др.
Около 5-ата си година детето вече има по-добре изградена мускулатура и моторика и е по-осъзнато за игри в колектив. То търси и има нужда от повече групови дейности, за да изяви себе си и да намери своето място в общността. Спортове като футбол, тенис, ски, народни или спортни танци, карате, джудо, айкидо, балет, езда, фигурно пързаляне могат да бъдат подходящ избор в този период. През тази възраст децата се научават и свободно да управляват велосипед, тротинетка и ролери.
Към 8-ата година децата вече са напълно готови и за по-сложен от тактическа и техническа гледна точка спорт и отборни игри. Такива са например баскетбол, волейбол, футбол, тенис на маса, тенис, шах, водна топка, синхронно плуване и други. Отборните спортове в тази възраст помагат и за развитието на важни социални умения като екипност, взаимопомощ, лидерство.
В пубертета спортът играе ключова роля в справянето с промените на тялото и психиката. Спортът, независимо от неговия характер, би спомогнал за намаляване на нивото на тревожност, агресия и стрес в този период. За по-интровертните деца груповият спорт в критичните тийн години помага и за социализацията и откриването на своето място в общността. Тук обаче често се наблюдава и отказване от практикувания вече спорт като акт на бунт или самоосъзнаване. Голяма роля в този период има треньорът. ¶
Спортът според темперамента
Важно при избора на спорт е също да се съобразим с характера и темперамента на детето. Това до голяма степен ще помогне то да се чувства в синхрон със себе си, да упражнява избрания спорт с желание и да постига успехи в него.
Например, ако детето не обича да бърза, не обича да е шумно около него, не изпитва необходимост да се доказва на другите, а по-скоро да предизвиква себе си, можем да му предложим индивидуален спорт. Индивидуалните спортове са подходящи също така за по-интровертни деца. Те изграждат силен характер, дисциплина, развиват желанието за лична изява и по този начин преодоляват стеснителността.
Може да се търси и обратният подход – чрез спорта да се опитаме да развием у детето качества и социални умения, които му липсват. Например, при единствено дете в семейството, колективният спорт може да е добър избор като основа за изграждане на равноправни партньорски взаимоотношения на екипност, и съревнование (каквито би имало между братя и сестри). Ако детето е нетърпеливо и нетолерантно към околните, не умее да споделя вещите си и да работи в екип, груповият спорт с ясни правила може да го научи на търпение и доверие към другите.
Родителите спортисти обикновено имат много ясна концепция какъв спорт да изберат за децата си и как да го развиват. Все пак бих отбелязала и за тях един съвет – не прехвърляйте своите амбиции и очаквания върху детето. Не очаквайте от него същия ентусиазъм и постижения, каквито сте имали и вие на неговата възраст, че дори и по-големи. Вашата задача е да го мотивирате и подкрепяте, включително и в решението да промени насоката или да се откаже. Защото добре знаете, че нежеланият натиск рано или късно отново води до негативни последствия.
За правилен избор на спорт ключова роля има и треньорът.
Детето и вие трябва да го харесате и да му имате доверие като човек и професионалист. Това ще е човекът, който ще ви помага във възпитанието на детето. Ще разгръща в него нови качества, ще изгражда навици и умения, ще го учи на правила и дисциплина. Ще бъде негов и ваш съветник. Може дори да го откаже от спорта.
Още един важен съвет по отношение на избора на спорт. Наблюдавайте дали детето си тръгва с усмивка и удовлетворение от тренировка, а не дали отива с желание. Много често децата ги мързи или има друга причина, заради която не желаят да влязат на тренировка (разсеяни са, чувстват се изморени или превъзбудени). Важно е обаче дали излизат от нея щастливи и доволни.
Да запалим ентусиазма за спорт
Децата учат и копират поведение от нас, родителите. Ако за нас спортуването не е важно и не е оценявано като приоритет в ежедневието ни – уви, така ще бъде и за нашите деца.
Ако вие като родители осъзнавате важността на спорта за детското физическо и психическо здраве, то е необходимо да демонстрирате това с личния си пример. Спортувайте заедно с децата си – това е най-лесният и успешен начин да запалите неговия ентусиазъм. Ако искате детето ви да обича книгите – четете и вие. Ако искате да обича спорта – спортувайте и вие.
Много от нас не могат да плуват, да карат колело или ски. Използвайте времето с децата си, за да се научите или да усъвършенствате някой от тези спортове. Може да започнете уроци заедно. Така детето ще вижда, че и вие полагате усилия, че и на вас ви е трудно, но не се отказвате. Това би го мотивирало да се справи. И най-важното – ще сте прекарали ценно време заедно.
Спортувайте с децата и извън организираните спортни занимания. Когато сте в парка, така или иначе сте излезли заради тях, използвайте това време, за да тичате, карате колело или да играете с топка. Всяко движение е важно и полезно – както за децата, така и за вас.
Може да се поинтересувате и за състезания или събития за непрофесионални спортисти (аматьори) и да се включите с детето – например, в маратони по бягане. Организират се доста събития с каузи, което би имало и чудесен възпитателен елемент.
За събуждане на интерес и любов към спорта у детето, то трябва да познава играта, да има досег до нея. Може да гледате заедно спортни състезания. Да обсъждате правилата, да подкрепяте своите любими отбори или спортисти, да се интересувате за техния живот и извън състезанията.
Спортни състезания може да наблюдавате не само по телевизията – емоцията на терен на живо носи допълнителен заряд и детето го усеща. Проучете какви състезания се провеждат във вашия град и отделете време, за да покажете на детето различни спортни дисциплини. Не е необходимо това да са непременно състезания за професионалисти от висок ранг. Училищните викторини биха постигнали същия резултат, още повече заради това, че детето би се припознало в спортистите на близка възраст.
Спорт, хранене и проблеми със затлъстяването
Едно на всеки пет деца у нас е с наднормено тегло или затлъстяване. Това показва проучване, проведено в държавите-членки на ЕС през 2019 г. Като основна причина за това се посочва енергийният дисбаланс между приема и разхода на калории. От една страна, това означава липса на достатъчно физическа активност. От друга страна, повишаване на приема на калорични храни, богати на трансмазнини и захар.
Начинът, по който се хранят децата в днешно време се оказва истинско предизвикателство. Изкушенията са много – сладкиши, пакетирани храни, храни с неясно качество, газирани напитки и „натурални“ сокове. Колкото и да се опитваме да ограничим срещата с тях, те са навсякъде – в училище, на детски партита, в парковете… Интересно явление е, че родителите са склонни да дават на децата си храни, които те самите не биха приели, защото са твърде калорични или вредни за тях.
Неограниченото ежедневно предлагане на вредни храни и особено „награждаването“ на детето с такива води до изграждане на навици и вкусове, които трудно се премоделират на по-късен етап. И докато в ранна детска възраст това не ни изглежда като проблем и може да не видим опасността, в пубертета резултатите бързо излизат наяве, когато организмът започне да съзрява и хормоните мощно се намесят във физическото развитие. Тогава идва и трудното, защото при развиващия се детски организъм не можем да говорим за диети. А промяната в хранителния режим на този етап се превръща в игра на „котка и мишка“ между детето и загрижения родител.
Ето защо най-важното е поставянето на правилни балансирани хранителни навици от най-ранна възраст. Без строги забрани, но и без неконтролируемо приемане на вредни за здравето храни и напитки. Първа стъпка за това е отново личният пример – какво консумираме ние самите и в какви количества. „За да възпитаме децата, трябва първо да възпитаме себе си.“
Обяснявайте и давайте примери, за да знае детето, защо му се отказва дадено нещо. Много родители смятат, че това е просто невъзможно и се отказват от дисциплинирания подход към храненето. Не казвайте, че това не е възможно. Не забравяйте, че има деца с различни алергии (към глутен, млечни продукти и др.) и те се справят със специалните си режими. Има деца със специфични заболявания, които налагат ограничения в храненето (диабет, автоимуни и др.). Щом тези родители успяват да обяснят на децата си как да се хранят, значи всички можем да положим усилия в това да предлагаме по-качествено меню в името на по-здраво и щастливо дете.
Още по темата:
Спортът и децата със специални потребности
Развитието и усъвършенстването на движенията е от съществено значение за детето и за укрепването на здравния му статус. Менталното и двигателното развитие вървят ръка за ръка и е необходимо за тях да се работи паралелно.
Подобряването на координацията и моториката, заздравяването на мускулатурата посредством различни физически упражнения и дори спорт на децата със специални потребности укрепва тяхното психическо и физическо здраве. Помага за компенсирането на речевия дефицит, за овладяването на нежелани емоционални състояния. Както и за по-лесното справяне с ежедневните, чисто битови и хигиенни нужди.
Когато говорим за деца със специални потребности, спортът трябва да е съобразен с техните нужди и физически възможности. Занимания с плуване, айкидо или водна гимнастика често влизат в препоръчваните възможности.
Конната езда пък е спорт, който спомага много за емоционалното здраве на детето заради контакта с животното. Отборните спортове могат да бъдат подходящи с оглед на комуникацията с други деца, от които се взаимстват поведенчески модели. Ако детето не може да посещава тренировки, работа със специалист кинезитерапевт за индивидуални занимания също е много подходяща, дори задължителна, възможност.
Вижте още публикации на тема детско развитие тук.
Ако искате да виждате и следващите ни рецепти и публикации, последвайте The Little Chef във Facebook и в Instagram.
