Елена Терзиева: Искам децата ми да са добри, самостоятелни и отговорни

Елена Терзиева е майка на две деца, куче и мъж, както се представя в своя Instagram профил. Тя е графичен дизайнер в списание Forbes и съ-автор на подкаста Mammafon. Повечето хора я познават от телевизионния формат „Един за друг“, където със съпруга й са големите финалисти в сезон 2020.

Имах удоволствието да се запозная с Елена, когато й гостувах в подкаста, който създадоха заедно със Златина Георгиева. Мога да я опиша с две думи: енергия и усмивка.

Искрено се забавлявах и сега с интервюто, което направихме, и съм сигурна, че то ще усмихне и вас и ще ви даде много поводи за размисъл. Тя има прекрасно чувство за хумор и самоирония, които, уверена съм, са част от магията на хармоничните взаимоотношения.

Коя е Елена?

Аз съм Елена Терзиева, на 39 г. от град София. Мъжът до мен от 22 години Пламен, твърди, че съм от Пирдоп, защото това бил центърът между Търговище и Сандански, откъдето са съответно майка ми и баща ми. Израснала съм в изключително семейство, което винаги ми е било опора. Свободни родители, без кой знае какви забрани, правила и ограничения. Неспирни купони и хиляди приятели, които влизаха вкъщи, без да звънят.

Баща ми е художник, който в един момент се ориентира към дизайн и предпечат на книги и учебници. От там дойде и моят професионален път. Завършила съм Визуални изкуства с профил Графичен дизайн в НБУ. В същата година ме приеха и Начална и предучилищна педагогика в СУ и по настояване на майка ми ги учих паралелно… Много съм умна 😉. В момента работя като графичен дизайнер в списание Forbes. А вторият ми живот е Инстагарам профила ми elenaterzieva_e.t – който не е го е последвал, 7 години нещастна любов 😊.

Преди половин година с приятелката ми Златина Георгиева създадохме видео подкаста Mammafon, в който врим и кипим. Посветен е на майчинството, образованието и възпитанието и вярвам, че сме полезни на всички майки, баби, детегледачки на деца от различни възрасти. Разбира се, мъжките половинки на изброените също са добре дошли 😊.

Семейното ми положение е неженена с деца и куче, а приятелите ми са повече от приятели, те са ми семейство. Аз съм щастлив човек!

В Instagram се представяш като майка на две деца, мъж и куче. Кой слуша най-много?

Ако питаш Пламен, отговорът е, че той е най-свестен вкъщи, след това е кучето, а ние с децата се подреждаме някъде накрая. Аз бих ги разменила, ще сложа нашето куче Арт първи. Вече 12 години държи първите позиции, без никаква конкуренция 😊.

Но ако гледаме нещата отгоре-отгоре, мисля, че сме много добро семейство. Или поне аз такова искам. Все пак, ако няма някоя и друга гънка за изглаждане, няма да е интересно. Всеки е с характер, всеки си има своите моменти, желания, мнения и възгледи по различни въпроси.

Имам теория, може да ви се стори смешна, но ще я споделя. Та, теорията е следната: в миналия си живот съм била бикоборец. Поради което съм наказана в този – Пламен е Телец, дъщеря ни Кристин – Овен, а синът ни Дани – Козирог. Ако Арт имаше зодия, щеше да е Телец. Рога до рога и пак рога. Все пак съм пощадена малко, защото като близнак сме двама и мога да разделя рогата на всеки един от близнаците в мен 😊. Живеем си добре, доволна съм, а и истории не липсват 😊.

Разкажи някоя забавна случка с децата?

Мога да определя една стресиращо-смешна ситуация. Смешна, само защото краят е щастлив.

С Кристин сме взели Дани от детската градина и както винаги Арт е с нас за разходка. Отиваме зад блока, за да може да поседим на въздух и да поиграем. Решението е взето и играта на криеница започва. Идва моят ред и прилежно броя до 20. „Кой пред мен, кой зад мен, кой от двете ми страни, три пъти под ред брои.“ Вдигам глава и след 3 минути Кристин е намерена. 40 минути по-късно, след като съм обиколила поляната 20 пъти; прерових каросерията на камионче, опитващо се да напусне паркинга; спрях кола с подозрителни младежи в нея и помолих да огледам седалките и да отворят багажника (извиних се!)… Комшии, преминаващи, деца – всички викахме и търсехме Дани с все по-голямо отчаяние от отрицателния резултат.

Връщайки се за пореден път от входа, в който живеем, го виждаме хванал момиченце от блока за ръка с усмивка до ушите! „Ето ме! Победих ли?“ Хванати за ръка, с Кристин се свличаме на земята и заплакваме… Бил се скрил до кола отстрани на поляната. Чувал ни през цялото време, но сме му били казали да не казва къде е, за да може да го търсим… Още 40 минути по-късно, след като всички се бяхме успокоили и по домовете, учихме нова част от играта – Царски път до 10 😊.

Със съпруга ти сте популярни от предаването „Един за друг“. Какво ви даде участието?

Да, хората ни разпознават като победители в първи сезон на „Един за друг“. Пламен беше главният виновник за участието ни, аз бях против. Беше ме страх да не попаднем в нещо като Биг Брадър.

Така и не повярвах, че ще ни изберат и някак си не се напрягах, докато не ни извикаха на първи кастинг, после на втори и накрая се обадиха, че сме сред избраните. На подписването на договора поне 20 пъти накарах продуцента да ми обещае, че ще е позитивно предаване, както ни го беше презентирал преди това. Единствената причина да се съглася беше сбъдването на една от мечтите на Пламен да участва в реалити.

Днес твърдя, че това е едно от най-хубавите решения, които съм взимала. Играта беше уникална, двойките неповторими, а тези 36 дни са в топ 10 на преживяванията в живота ми досега. Разбира се, имаше и трудни моменти. За нас те бяха най-вече свързани с игри, които обхващаха голям период от време. Това, че към онзи момент бяхме от 20 г. заедно, колкото ни помагаше, толкова и ни пречеше. Спомням си игра, в която момчетата трябваше да ни разпознават. В един от кръговете условието беше да ни разпознаят след подушване на парфюма ни. Не си взехме играта, а аз бях много разочарована – как не може да познае аромат, който използвам от почти 10 години. Романтичното обяснение беше, че за Пламен въздухът мирише така и затова не го е познал 😊

Не бих казала, че съм намерила или разбрала нещо ново за нас като двойка. Но определено разбрах за себе си, че мога да преодолея страхове, да постигна и преборя ситуации, които не съм си и помисляла, че мога. Страхове от високо, клаустрофобията ми, затворена 2 часа в багажник на кола… А финалната игра въобще не я коментирам. Там беше нещо извън предела на възможностите на всеки един от нас. Сигурна съм, че когото и от финалистите да попиташ, всеки би потвърдил, че ако някой ни беше казал, че това ще се случи, никой нямаше да повярва.

Твоята рецепта за хармонична връзка?

Всички клишета за добри взаимоотношения. Компромиси, подкрепа, уважение… Имало е моменти в живота ми, в които съм се чудила как въобще можем да имаме това, което имаме. Ние сме коренно различни. Във вижданията ни за живота, във вкусовете ни за храна, в музикалните ни предпочитания, във възпитанието на децата, в работен аспект. Налагало се е да работим заедно – филм на ужасите!

Може би единственото, в което се препокриваме на 100%, е стремежът семейството да е добре и вярата, че то е на първо място. Явно отговорът на въпроса е – обща цел 😊. Друго, което доста умело практикуваме, е разпределение на задачите. Не говоря за мъжки и женски задължения, защото за нас няма такова определение. Както Пламен казва, „Да живее еманципацията“ 😊. А за това, в което един от двамата е по-добър.

Поради различията в мисленето и методите на действие, разговорите на определена тема от ръмжене се превръщат в гръмотевични бури. Добре че вятърът отнася облаците бързо. 😊 Не мога да пропусна уважението и свободата. И не на последно място пеперудите. Все още се появяват, дори и след 22 години.

Не знам колко трае животът на една пеперуда, но се надявам тези в нашите стомаси да са столетници…

В началото на тази година заедно със Златина Георгиева стартирахте видео подкаста Mammafon. Разкажи повече за проекта.

Много е забавно, когато майки си говорят за деца и ситуации, в които са попаднали. Смеем се на предложенията за действие, които си отправяме една на друга. Като пример, че вкъщи една седмица има какво да се яде, една седмица е чисто. Така съм си решила проблема с недостига на време. Аз лично не мога да се справя с всичко. Тези разговори винаги са ме зареждали, успокоявали и давали увереност, че ще се справя в отделни ситуации.

Така дойде и идеята да създадем Mammafon. Място, в което всеки може да намери нещо за себе си. Непринудени разговори със ситуации от ежедневието. Имаме гости, които са дошли да споделят опита си по някоя тема, а разговорът тръгва в съвсем друга посока и нищо от това, за което сме се събрали, не бива изказано 😊.

Много сме щастливи, че ни гостуват експерти, от които има какво да научим и наистина могат да променят начина, по който отглеждаме и възпитаваме децата си. Един от тези супер смислени разговори беше с теб, Наталия, защото успя да ни преведеш през дебрите на финансовата грамотност и да ни дадеш съвети как да говорим с децата си за парите.

Кога да очакваме новия сезон и какво сте ни подготвили?

Вече започнахме работа по новия сезон. В момента водим разговори с желаните гости и се надяваме много скоро да възобновим снимките. Трябва да си призная, че тази част ни е много лесна, защото има толкова много интересни и вдъхновяващи хора в тази малка държава. Таблицата ни е препълнена с идеи още преди стартирането на първите епизоди… и не спира да расте. Може да се абонирате за канала ни в Youtube или да ни последвате във Facebook, за да следите всички новости.

Подкастът е насочен доста към теми за възпитанието на децата. Какви са твоите съвети и принципи за възпитание?

Не знам 😊. Помня, когато бях бременна с Кристин. Постоянно си купувах и четях книги за възпитание, за отглеждане. Някой ми препоръчва нещо и аз тичам в книжарницата да купувам. Когато тя се роди, продължих да чета. До момента, в който ясно си спомням как тя седи на столчето за хранене и хвърля храна на земята. Първо инстинктивно отворих уста, за да се скарам, а мозъкът ми започна да работи светкавично: „Сега, ако ѝ повишиш тон, можеш да я стреснеш. Ако ѝ кажеш нещо по-грубо, ще нараниш чувствата ѝ. Ако не реагираш, това ще доведе до повтаряне на ситуацията. Ако, ако, ако, ако…“

Спрях да чета и започнах да действам, както го чувствам. Често се шегувам, че каквото майка ти ти причини, няма кой друг да го направи 😊. Не, че няма истини и в това.

Искам да са добри. Самостоятелни и отговорни. Искам в очите им да виждам съпричастност и готовност да помогнат на близки, приятели и най-вече на непознати. Ще съм щастлива, ако намерят истината за себе си и я следват.

Ако трябва да отговоря конкретно на въпрос, възпитавам себе си и разчитам, че виждат. Нали примерът е най-важен 😊.

Понеже и аз имам момче и момиче, силно се интересувам от въпроса за съхраняване на отношенията помежду им, изграждане на връзка, приятелство. Какви са твоите съвети – как родителят да помогне за изграждане на добри взаимоотношения между децата в семейството?

Основното правило е да няма разделение между двамата. Не говоря за „каквото за единия, това и за другия“, защото те имат различни нужди. Но когато има ситуация от типа в неговата чаша има повече сок, обикновено отговорът ми е – долей си, за мен няма значение кой коя чаша ще вземе.

Друго, което смятам, че засилва връзката им, е пребиваването им в една стая. Това е нещо, в което съм се убедила от моето детство с моя брат. Колкото и да се карахме, биехме и сърдихме един на друг, лампата изгасваше и ние оставахме сами в стаята. Имало е вечери, в които заспивахме в мълчание, но и такива, в които продължаваме спора, докато не намерим решение. Споделяхме си преживяното от деня, крояхме планове за нещо, което искаме от родителите ни, и това ни сплотяваше. Мисля, че дори и да имахме възможност да разделим дeцата всеки в отделна стая, пак бих ги сложила в една, поне докато не станат на възраст, в която наистина имат нужда от уединение 😊.

Времето поотделно също е част от ежедневието. С Кристин си правим излизания по женски поне веднъж в месеца. Ходим да се катерим, на кино, по магазините, обяд, каквото ни се иска в момента. С Дани пък говорим преди заспиване, много обича. Тогава се разприказва и мога да науча много за преживяванията му през деня. Ходим за любимия ни сладолед до центъра в повечето случаи сами, защото Пламен и Кристин не си падат много по сладоледа. Не изпускам да им повтарям, че те са си най-близките и трябва да се уважават и подкрепят.

Кой готви вкъщи? Сподели типичната вечеря у дома?

Кухнята е за всички. Разбира се, основно съм аз, но има ястия, които отказвам да науча как се правят, защото Пламен ги готви. И когато децата кажат: „Искаме боб“, всички знаем, че татко ще го приготви… Няма да кажа, че често им подсказвам какво им се яде 😊. Палачинките пък са ангажимент на децата.

Фенове сме на традиционната българска кухня. Пиле с ориз, мусака, боб, пълнени чушки, леща. Кюфтетата са любимото ядене на Дани, а Кристин залага на кюфтета по чирпански и супа топчета, което е едно и също, ако питаш мен 😊. Макароните със сирене са любима закуска, но да не са макарони, а спагети… луда работа.

Не мисля, че има типична вечеря вкъщи, като се замисля. Дори понякога всеки яде по различно време, което знам, че не е добре, но… Много би било хубаво да кажа, че децата подреждат масата и сядаме всички заедно около нея, разказваме си за деня и се смеем. Тц! Май задължителното е единствено салата и отсервирането на чиниите след приключване. Както и десертът 😊. Като любима вечеря бих посочила поръчаната от някое заведение 😊. Така всеки получава каквото му се яде, а не каквото има във фурната. Но това се случва мнооого рядко.

Блиц въпроси

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ