Foodriana

Foodriana: Сладкарството е моята медитация

“Part time cooking, full time eating” – така се представя Адриана в своя профил в социалните мрежи, където споделя своята любов към готвенето и храната.

Foodriana. Толкова харесвам Instagram псевдонима й и толкова да й отива това име! Само ако надникнете в профила, ще разберете защо. Всяка снимка е мислена до съвършенство и в същото време така естествена и непринудена. И вкусна!

Ето и какво ни разказа тя за своята страст:

Представи се.

Здравей! Много благодаря за поканата да бъда част от рубриката в блога на The Little Chef. Това ми е и първото медийно участие с Foodriana, така че искрено се вълнувам! 

Аз съм Адриана и откакто се помня използвам Instagram профила си Foodriana като креативен отдушник ☺. За последните няколко години смених три държави и още толкова професионални насоки, в момента уча магистратура в Швеция и се занимавам паралелно с маркетинга на няколко бранда. Но където и да съм и каквото и да правя, готвенето винаги е било неизменна част от живота ми. 

С Foodriana всичко започна на шега в 10 клас, когато имах прекалено свободно време, а кулинарните блогъри тепърва започваха да се появяват по-често в социалните мрежи. С часове гледах техни рецепти и снимки, а на следващата сутрин се опитвах да ги пресъздам и аз, докато не започнах да си измислям свои собствени рецепти и стайлинги на снимките. Правих мъфини, торти, браунита и ги носих в училище да раздавам, а когато си направих Instagram страницата, поставях условия на приятелите ми, че трябва да ме последват, за да получат храна. Сега не успявам да снимам за Foodriana толкова често, колкото ми се иска, но постоянно експериментирам с нови рецепти и кроя планове за разрастване на страницата ми, но пък приятелите ми продължават да получават храна в замяна на някое стори ☺

Бел. ред. Леко се минах :). Уговорихме интервюто без условия. И пост ще получи, и стори в Instagram профила на The Little Chef, а вкусотия за мен няма...

Откъде идва интересът ти към готвенето?

Честно казано, винаги съм го имала в себе си още от ранна детска възраст, тъй като все бях заобиколена от храна. Баща ми беше готвач в един студентски стол и всеки ден след училище си прекарвах следобедите там – помагах, дегустирах, разпитвах леличките в кухнята за рецептите, а после ги записвах в един червен готварски семеен тефтер. Сега ми е много забавно просто да го разлиствам и да намирам най-различни рецепти като „Кекс Шефката“, „Крем Гошо“ или „Локумки леля Виолета“. Ако един ден напиша книга с рецепти, то определено ще ги прекръстя всички по този начин. 

Споделяш повече рецепти за десерти. Сладкарството ли е твоята слабост?

Да, колкото и да обичам да готвя като цяло, сладкарството ме кара да забравя за външния свят и изцяло да се фокусирам върху това, което правя. Използвам го като медитация в стресови периоди или след дълъг ден. Като малка постоянно криех от всички вкъщи, че готвя, за да ги зарадвам директно с готовия продукт. Десертите винаги ми се получаваха – мъфини, млечни баници, кексове, торти – докато със солените ястия изобщо не ме биваше да експериментирам. Веднъж бях направила огромно количество салата от домати и настъргани моркови, след която баща ми деликатно ми намекна да се придържам към сладкарството.

Преди 2 години бях част и от екипа на ресторант Космос. Започнах като на шега със стаж, но сладкарството толкова ме грабна, че останах за още няколко месеца, докато не ни затвори пандемията. Не знам дали бих се върнала да работя в професионална кухня, но определено това беше едно от най-страхотните преживявания в живота ми. Ставах всеки ден с огромно желание за работа и научих изключително много за сладкарството, което прилагам и до ден днешен.

Кой е любимият ти кулинарен спомен от детството?

Филии с маргарин и чубрица! Пренасят ме обратно към игрите на улицата с децата през лятото. Баба ми ме вика през прозореца да обядвам и след 5 минути пристига с филиите с чубрица, резенчета краставици и айран. Прекарвах часове до газовите котлони и на двете ми баби, имам куп кулинарни спомени от детството, но тези филии винаги ще са ми на сърце.

Рецептите, които споделяш, са винаги много пъстри и красиви. Коя за теб е тайната на добрата кухня?

Любовта и отношението към храната и към готвенето. Не правиш ли нещо с желание, няма как да очакваш да ти се получи, особено в кухнята. Неслучайно едно време като са месили коледните хлябове бабите ни са си обличали новите дрехи, кичили са се с цветя и са вярвали, че не трябва да си в лошо настроение и с лоши помисли, за да не ги предадеш на тестото. Такава е и моята нагласа, когато съм в кухнята – забравям за всичко останало и тотално се потапям в рецептата и в снимките след това. В редките случаи, когато не успея да се откъсна тотално от стреса и напрежението, десертите изобщо не ми се получават. 

Колкото до пъстрите и красиви рецепти – в началото много държах всичко, което правя, да е красиво и да привлича окото. Следвах чужди примери и стайлинги, с времето обаче се научих да залагам повече на вкуса и на интуицията си. Нямам идея как ще изглежда крайният резултат на снимка, оставям се на творческия процес (и хаос) да ми подскаже, но се старая храната ми винаги да изглежда подредена и красива, дори и да не я снимам, все пак се храним първо с очите!

В днешно време със забързаното ни ежедневие е все по-трудно да се храним балансирано и здравословно. Или поне така се оправдаваме. Твоите съвети?

Не ни ли стане приоритет, винаги ще намираме оправдания и извинения. При мен разковничето беше в това да чета и да се образовам по темата за здравословното хранене и намирането на баланса. Не съм привърженик на ограничаването и диетите, а по-скоро на промяната на нагласата към храната и на съсредоточаването върху здравословните храни, които да добавим към менюто си. Затова и съветите ми винаги са били да не се следват диети на сляпо, да не се сещаме за излишните килца само като наближи лятото, а да се опитаме да променим генерално хранителните си (и не само) навици. Накратко – по-осъзнато хранене, повече вода и всекидневна физическа активност. Книгата „Атомни навици“ е чудесен старт по темата с изграждането на нови, по-добри навици и отърсването от старите, силно препоръчвам! ☺ 

Блиц въпроси

Любим филмЯж, моли се и обичай
Любима книгаUntamed – Glennon Doyle
Храната, без която не можеш?Паста с песто! 
С какво започва денят ти?Храна. Ако не закуся, не мога да “включа”
Любимото ти място в България?Родопите
Любима дестинация в чужбина?Флоренция, Барселона и навсякъде по морето в Гърция
Три вещи, без които не можеш?Телефон, книги и тавата ми за мъфини
Как си почиваш?Йога, танци и време сред природата
Като дете каква искаше да станеш, когато пораснеш?Поетеса (даже си имах и артистичен псевдоним – Дора Ади)
Сладко или солено?Сладко
Планина или море?Планина
Котка или куче?Куче

По традиция всеки кулинарен блогър, който ни гостува, представя и своя рецепта. Каква е твоята?

Избрах една любима рецепта, която лесно се модифицира спрямо всеки вкус – бананов хляб. Супер е за закуска с кисело мляко, за следобедна закуска, за снак на път, за моментите, в които искаме ‚нещо сладко‘. Най-често правя банановия хляб с шоколад, но сега избрах да го направя с боровинки, защото племенникът ми им е голям фен и обича всичко с тях. Хубавото на рецептата е, че освен вкусна, е много лесна и бърза – не е нужно да се използва миксер и децата могат с голямо удоволствие да се включат. Ако са по-големи, могат и сами да я направят.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*